Лични преживявания + книги звучи многообещаващо, но в повечето случаи се оказва една неустойчива смес, от която научаваме малко за книгите и твърде много за личните преживявания. В това се убедих за пореден път, след като (отново!) се поддадох на изкушението на думичката „книги“ (и то не какви, ами руски) в подзаглавието на „Изстъпления. Приключения с руските книги и хората, които ги четат“ (Елиф Батуман, изд. Сиела).
Елиф Батуман влиза в полето на литературата с „тежка артилерия“- завършила е Харвард, след това защитава докторат по сравнителна литература в Станфорд Юнивърсити. Мечтата й е да напише собствена книга, но се сблъсква с големия въпрос – как става това? Вдъхновяваш се от чужди книги, или събираш много интересни лични истории? Тя решава да съчетае и двете, като търси нов тип връзка с любимите произведения- прочитане чрез преживяване.
Туркиня по произход и американка по месторождение, авторката отрано е привлечена от руската литература. Първият руснак в живота й – учителят по цигулка Максим – и томчето с „Ана Каренина“ в бабиния дом сякаш предопределят литературните й пристрастия. Тя се рови в архивите на Исак Бабел, провежда мини криминално разследване в дома на Толстой в Ясна поляна, готова е да прекара мразовита нощ в Ледения дворец в Петербург с цел по-добро разбиране на едноименния роман на Иван Лажечников (съвременник на Пушкин). Мрачният състудент и любовник Марк, който впоследствие става монах, битовите недоразумения с властната хазяйка Гуля, капризите на леко откачилите дъщери на Бабел и още куп случки и колоритни образи от студентския живот придружават книжните приключения на Елиф Батуман.
След всички тези перипетии в крайна сметка освен докторска дисертация тя написва и настоящата книга, в която безспорно личи ерудицията й. Липсва обаче емоционалната връзка между житейските и професионалните събития. Чрез хапливото си чувство за хумор Батуман се опитва да бъде обективна, сякаш се самоиронизира, и това донякъде убива ефекта от споделеното. Искаше ми се да усетя по-добре личното й отношение, но то беше скрито зад много думи, измежду които не успях да намеря допирни точки с авторката и съответно да съпреживея до някаква степен нейните литературни „изстъпления.“