fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Боряна Богданова

6 мин.

Боряна Богданова определено е човек, който има отношение към езика. Завършила е английска филология и ИТ в медийния бизнес, чете много, работи в преводаческа агенция, пише поезия под псевдонима Бри Анна и има редица публикации в онлайн списанието на Нова Асоциална Поезия. И това не е всичко! Има интерес към фотографията и дублажа, както и канал в YouTube, в който отделя време на другата си страст – пеенето. А днес ще ни разкаже кои книги я разплакват и защо предпочита те да са художествени, хартиени и хващащи за гърлото от първата страница.

Снимка: Иван Кавалджиев

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Много книги са оставили нещо от себе си в мен. Например „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни, заради която освен че си изплаках очите, но и научих малко повече за живота в Афганистан и ми подейства доста отрезвяващо. А пък още в университета такава беше „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг.
Забелязала съм, че някои книги сякаш чакат подходящия момент и идват при мен точно когато „трябва“. Такава например е „Ако ти знаеше…“ на Елчин Сафарли, която ми помогна да преживя тежка раздяла.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Тъй като съм малко непохватна по природа, се опитвам да не ям, докато чета, за да не се превърне книгата в супа от хартия и мастило. Особено ако не е моя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Обикновено вода. А ако е зима – чай или горещ шоколад, защото така ми става още по-уютно.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
Ако нещо наистина ми е харесало като цитат, или си го записвам, или го снимам с телефона. Не ми е приятно да драскам по книгите.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Имам си няколко книгоразделителя, които обикновено ползвам, защото са ми спомен отнякъде или от някого. Но ако нямам с какво в момента – всякакви салфетки, откъснати литчета, опаковки от бонбони и други подобни вършат работа.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
Винаги съм харесвала повече художествената. Развива въображението ми. А и обичам да се привързвам към героите и да съпреживявам. Както и да нямам търпение за развръзката. И често да плача накрая.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Преди четях основно на четец, но напоследък само на хартия. Не е толкова удобно, особено ако книгата е по-обемна, но чувството е съвсем различно. И го предпочитам.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Зависи колко ми е интересно, но в повечето случаи изчитам главата докрай, преди да свърша нещо друго.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
Рядко не дочитам книга, защото много искам да разбера какъв ще е краят. Но се е случвало стилът да ме подразни или да е твърде обстоятелствена на моменти и това да ме отегчи.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Трудно, защото за мен героите са важна част от цялостния облик на книгата и усещането ми за нея впоследствие. Ако всички главни герои са ми неприятни и не мога да им съчувствам или да намеря по нещо от себе си в някой от тях, няма как книгата да ми стане любима.

Какво четеш в момента? 
Новата стихосбирка на Иван Ланджев – „Ти, непрестанна новина“. Кратка е, но чета много бавно и внимателно. При него всяка дума е на място:

Няма нищо по-еднообразно от сензацията,
нищо по-банално от събитието,
нищо по-повторно от началото. И времето
не изненадва никого – то са̀мо си тактува.

и

Напоследък си мисля: постъпките са един вид обзавеждане
на душата. И се съмнявам, че би се нанесъл при себе си.

Коя е последната книга, която си купи? 
Мисля, че беше „Кръв по снега“ на Ю Несбьо. Това е първата негова книга, която прочетох, и определено няма да е последна. Харесвам криминалните романи. Особено щом са през погледа на един убиец. А последната, която ми подариха, беше „Балади и разпади“ на Георги Господинов, която включва няколко негови стихосбирки. За да си ги препрочитам, когато изпадна в една определена меланхолия.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Предпочитам да се съсредоточа върху една книга. Така преживяването ми се струва по-цялостно.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Най-много обичам да чета вкъщи в леглото. На тихо и топло вечер.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Чела съм твърде малко поредици, за да преценя. Но при повечето от тях първата книга беше най-силна, а нататък малко се разводняваха.
И все пак най-добрата поредица, която съм чела, си остава „Хари Потър“. По сантиментални причини и не само. Израснах с нея и винаги ще означава много за мен.
Друга силна такава е „Тъмната кула“ на Стивън Кинг.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Обикновено ми е трудно да препоръчам един автор или една книга на всички, тъй като всеки си има своите предпочитания. Но мисля, че най-често съм препоръчвала някои от книгите на Елиф Шафак като „Чест“ и „Копелето на Истанбул“, както и „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
Не съм много организирана в това отношение. Достатъчно ми е да знам коя къде е.

Снимка на публикацията: Памела Радева