За мен името Боян Петров (Съни, както го наричат приятелите му) стана известно след филм за експедиция в българските пещери на фестивала Дни на предизвикателствата 2012. В незабравим кадър той седи в пещерата и като магьосник вади от джобовете си прилепи, които излитат от ръцете му. През 2014 г. Боян спечели вниманието на масовата публика с постижението си – три осемхилядника за два месеца. На 20 май 2014 г. стана първият българин, изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586 м), както и първия диабетик, изкачил се на такава височина и то без кислород. На 23 юли 2014 се изкачва на Броуд Пик (8047 м). На 31 юли 2014 г. става първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611м), което го прави и 35-тия човек, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Двойното му изкачване – на Броуд Пик и К2 за 8 дни, е и световен рекорд. За тези впечатляващи успехи българският алпинист беше поздравен с видеообръщение от легендата в световния алпинизъм Райнхолд Меснер.
В края на м. септември тази година Боян стъпи и на поредния осемхилядник, на който не беше се качвал българин: Манаслу (8163 м). За него казват, че планира всяка експедиция с педантично внимание.
Боян Петров на Манаслу (8163 м) снимка: Боян Петров
През есента на 2014 Боян Петров изнесе поредица лекции, а любопитството ми как се е подготвял за осемхилядниците ме отведе към прочитане на протоколите от експедициите му. Сред екипировката открих, че носи със себе си таблет и във времето на чакане да „се отвори прозорец“, т.е. подходящи климатични условия за атакуване на върха, чете. Специално за читателите на Аз чета разкрива читателските си навици. А за себе си простичко казва:
Боян Петров – височинен алпинист и зоолог, устремил се към осемхилядниците
Какво са книгите за теб?
Източник на знание, мъдрост и свобода.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
През различните периоди съм черпил поуки от различни книги. Станах изследовател-зоолог, защото между 15 и 17г. прочетох всички излезли по това време книги на Джералд Даръл. На 17 г. във влака за Москва (отивах на първата си експедиция) прочетох „Свирепа арена“ на Джо Таскър. Така се впечатлих, че трайно се заразих с алпинизма.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ям докато чета сериозни заглавия. Просто чета и концентрирано попивам. Похапвам докато прелиствам списания.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нито пия, нито ям докато чета интересни книги.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам и подчертавам само когато чета научни статии. В художествена книга никога не маркирам и не отбелязвам.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не я отбелязвам, просто помня докъде съм стигнал.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
70 към 30 в полза на нехудожествената литература. Аз съм учен и ми остава време да чета художествена литература само по време на експедиции.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
95 към 5 в полза на електронните издания. Като заминавам за експедиции имам много екипировка и всеки грам ми е от значение. Откакто навлязоха електронните четци не нося книжни тела. Зареждам 20-30 книги от всякакви жанрове и заминавам спокоен, че има поне 10 000 страници за четене. В дните с лошо време прочитам по една книга на ден.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Всякак мога, нямам определен навик. Ако не бързам, чета до края на главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случвало се е, но рядко правя така. Обикновено се старая да вникна докрай защо нещо ме дразни и чак тогава взимам решение дали да продължавам или да хващам следващата книга.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не чета книги, в които нещо важно (герой или сюжет) ме дразни.
Какво четеш в момента?
Не чета, а пиша. Преди 25 дни се завърнах от последната си експедиция в Хималаите и сега са ми се натрупали за довършване много доклади, становища и проекти. За 25 дни по време на експедицията прочетох 8 „дебели“ електронни книги…ще ми стигнат за няколко месеца да не чета нищо художествено. ;-)
Коя е последната книга, която си купи?
„Загадки на зоогеографията“ (съвсем прясно издание), „The flowers of the Himalaya” и “The Mammals of India”.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Научни книги и публикации чета по няколко. Художествено четиво – само по едно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Художествена литература чета основно докато пътувам. Чета през киндъл или през смартфон от 0 до 8000 метра. Книгата е начин да забравя, че навън е -25°С, че е студено, че съм сам в огромна планина, идеално бягство от реалността.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двата варианта съм чел, но сякаш самостоятелните ги предпочитам, защото всичко започва и свършва в една книга. Не остава съмнение или място размисъл в края, защото обикновено всичко е ясно.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Веднага се сещам за „Свирепа арена“ на Джо Таскър, „Звезди и бури“ на Гастон Ребюфа, „Пътеки на славата“ на Джефри Арчър…и още много в областта на алпинизма и полярните изследвания.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е огромна. Като ученик и студент купувах всичко, което излизаше на тема зоология, алпинизъм и пещери. Всичко е сортирано по теми – рафтове за алпинизъм, рафтове за пещери, рафтове за зоология и т.н. Ако търся нещо намирам всичко за секунди.
К2 (8611 м) снимка: Боян Петров
