fb
Как четешСпециални

Как четеш: Енея Георгиева

7 мин.
Снмка: Представителството на Европейската комисия в България

Поредният гост в рубриката ни „Как четеш“ определя себе си като голям оптимист и мечтател. Според Енея Георгиева това е и причината така добре да се разбира с книгите. Тя е изключително енергичен и фин човек, който ви заразява с харизмата си веднага след като започнете да общувате. Енея е редактор във Forbes България и на страниците на списанието и онлайн можете да прочетете нейни материали за успехите на българските предприемачи, като фокусът ѝ е върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество. Приносът ѝ за развитието на бизнеса я прави част от селекцията „Топ 5 на младите жени в предприемачеството на Европа“ 2021 на AmCham EU и JA Europe. Енея е съавтор на Европейската конвенция за младежка работа 2020 – 2025 и член на Асоциацията на европейските журналисти в България. Преди да стане част от семейството на Forbes, тя е писала финансови анализи за Economic.bg и сп. Икономика. Нямам търпение да разбера повече и за читателските ѝ навици!

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Дълго време мислех „География на блаженството“ на Ерик Уайнър за готварска книга заради корицата. После разбрах, че съм се объркала. Авторът ме запали с историите си от далечни страни и в рамките на година страните, в които съм пътувала, от шест станаха 12.

Друга важна за мен книга е „Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Първият ми досега с нея беше на 16-17. Вдъхновена от текстовете в нея, си казах, че и аз искам да давам гласност историите с хубав край. Е, днес правя точно това в медия, която дава гласност на успеха.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Мисълта, че може да нацапам книгата или да оставя трохи между страниците ѝ, спира всякакви помисли за храна. За мен книгите са изкуство и ги пазя заради усилията на авторите им и споделените знания в тях.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, чай или домашно смути.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Вярвам, че животът на книгите не трябва да приключва на лавицата след едва едно-две прочитания. Затова ги пазя, а после подарявам. Би ми било неудобно да дам книга на приятел и цялата да е пълна с мои записки. Затова пазя хартиените носители. На компютър или на таблет нещата изглеждат различно. Там подчертавам и драскам на воля.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги използвам книгоразделител. Когато книгата няма свой, взимам от вече прочетена или импровизирам с обикновено листче за бележки. Толерантна съм, когато близките ми използват „ушички“. При видът на широко отворена книга на масата нещата са различни. Бързичко намирам книгоразделител и го слагам, за да спася корицата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Едното е за ума, а другото – за личността и душата.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Електронните и аудиокнигите пътуват винаги с мен. Затова там приключвам заглавията много по-бързо. Хартиените издания ги предпочитам понякога за вечерно четене или за уикендите у дома.

Миналата година си взех хартиен таблет reMarkable и с него чета много повече. Голяма промяна е да имаш устройство, което пази очите ти, можеш да подчертаваш в него и побира над 30 любими книги и поне толкова списания в джаджа с размерите на тетрадка малък формат.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Все си мисля, че може да изпусна точно най-интересното. Може да е само чрез поглед по диагонал на текста, но минавам всички страници.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако не харесвам автора и някой ми препоръча негова книгата, има голям шанс да си я взема. В такива случаи се опитвам да се абстрахирам от мнението си за човека и да дам шанс на творчеството му. Страхотна възможност е да се предизвикаме и да не слагаме етикети.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Вярвам, че се дразним само на неща, които по някакъв начин са свързани с нас. Те могат да ни напомнят за наши страхове или черти на характера, които не харесваме. Например, ако аз се дразня на пасивното поведение на главния герой, това не е защото той ми е виновен за нещо или защото от действията му зависи нещо в моя живот. Дразня се най-вероятно, защото се сещам, че преди време съм била в така ситуация и не съм имали куража да направя нещо, което е щяло да ми помогне. Тези книги са много ценни. Breath: The New Science of a Lost Art Hardcover на Джеймс Нестор е точно такава за мен и е сред любимите ми. Няма да издавам много. Ще кажа само, че в нея ме провокира прекалената активност, която не е точно в най-продуктивната посока.

Какво четеш в момента?
Principles for Dealing with the Changing World Order на Рей Далио. Изключителна тематична за времето, в което живеем. В нея авторът ни дава отговори на въпроси като „Защо сме свидетели на война?“ и всичко е подплатено с факти от миналото и много анализ.

Коя е последната книга, която си купи?
Преди няколко дни си поръчах „Ангелски езици“ на Димитър Динев като хартиено издание. Първо я търсех дали някъде се предлага като pdf или дали е записана в Storytel, но я нямаше. Малко след нея си взех електронно копие на Thinking, Fast and Slow на Даниъл Канеман.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги има поне по две-три книги, които чета. Със сигурност това забавя прочитането, но все се появява някоя книга, която много искам да започна.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета предимно вечер и през уикендите. Обикновено нямам специално място, на което го правя. Единствено когато навън вали дъжд или сняг, задължително сядам близо до прозореца.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Важно ми е съдържанието. Ако то е така потапящо в историята както „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг, нека да е поредица. Ако те кара да се вгледаш в себе си, ценностите ти и как те са формирали ежедневието, което имаш, подобно на „Тънкото изкуството да не ти пука“ от Марк Менсън, нямам нищо против да е самостоятелно издание.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всеки е различен и книгите, които са ни интересни / полезни, са различни. Не съм открила да има една, която да е универсална.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Подредени са по теми – икономика, бизнес, креативно писане, списания, езици, пътуване, кулинарни изкушения.

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q4. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]