fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Иванка Могилска

6 мин.

Иванка Могилска има няколко издадени книги с поезия и проза. Последните две са романът „Внезапни улици“ и сборникът с кратки разкази „Тая земя, оная земя“ (изд. „Жанет 45“). Работи като копирайтър на свободна практика и поддържа единствения към момента блог за фрийлансъри на български. Тя бе избрана за победител в тазгодишното второ издание на конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ за творческа минирезиденция в Норич, Великобритания за писатели и преводачи. Казва, че обича да се шляе, да чете, да пише, да разказва всякакви бивалици и небивалици, да пътува и да правя каквото обича.

kuklenata-kushta tuve yansonКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Шейсет разказа“ на Дино Будзати, „Центурия“ на Джорджо Манганели, „Куклената къща“ на Туве Янсон, „Весел, гъделичкащ смях“ на Маргарит Минков са книгите, които преобърнаха представата ми за това как се разказва и оказаха/оказват силно влияние върху начина ми на писане. „Латерна магика“ на Ингмар Бергман, „Възгледите на един клоун“ на Хайнрих Бьол, стиховете на Христо Фотев и Георги Рупчев препрочитам периодично от тийнейджърските си години до днес. Вероятно може да се каже, че това са настолните ми четива.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене“?
Напоследък забелязвам, че се върнах към ученическите си навици и чета, докато обядвам. Вероятно защото през последната година рядко имам друга възможност да се оттегля с книга. Но обикновено нямам „храна за четене“, не обичам омазани страници на книги.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не обичам да пия, докато чета. Несръчна съм и се страхувам, че ще залея книгата. Необходимостта да внимавам с чашата ме разсейва. Но ако все пак се случи, напитката е чай, без захар и без мляко.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много рядко се случва да драскам по книга, предпочитам да запомня къде горе-долу се намира пасажът, за да го препрочета, когато имам нужда. Ако чета професионална литература, слагам хартиени отметки с надписи между страниците. Напоследък предпочитам книгите, свързани с професията ми, да са в електронен вариант. Тогава ползвам функцията за отбелязване и запазване на пасажи. Много е удобна.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам пощенски картички, билети от градския транспорт, листа от липата до прозореца ми. Липсват ми книгоразделителите от „Читалнята“, на които пишеше датата за връщане на книгата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, защото се опитват да обяснят света по различен начин. Освен това напоследък в научнопопулярната литература се натъквам на много по-интересни истории, отколкото в художествената.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Обичам красивите издания, миризмата на хартия, шума от прелистване на страниците, но най-удобният начин винаги да имам немалка библиотека подръка е електронният ми четец.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По-скоро мога да прочета още една глава, докато се самоубеждавам, че е най-разумно да стана да си свърша работата или да си легна. Аз съм лаком читател, ако книгата ме е увлякла, мога да не мръдна, докато не стигна до финала, независимо какво имам да правя или къде се намирам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Зависи по какви причини ме дразнят. Понякога това само ме провокира да чета нататък. Вече се научих, ако книгата ми е скучна, ако реша, че в нея няма нищо за мен на този етап (дори да е добре написана) или ме дразни, защото е зле написана, да я оставям. Към някои заглавия се връщам отново, за да проверя дали срещата ни е възможна. Случва се да захващам пак книги, които са ми били безинтересни, само защото интересен за мен човек ги е препоръчал или е споделил, че са му любими. Тогава се опитвам да ги зачета с други очи, понякога експериментът е успешен, друг път не толкова.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако ме дразнят, защото са еднопланови и безинтересни, не. Ако ме дразни тяхното поведение, значи са ми влезли под кожата, готова съм да споря с тях, за мен те са живи и да, книгата явно ме вълнува достатъчно, че да има шанс да се нареди сред любимите ми.

Какво четеш в момента?
„Незнайните образи хорски“ на Соня Тодорова. Everyone is Watching на Мегън Брадбъри, „Малките същества“ на Петя Кокудева и „Работна мецана“. Последните две чета на глас по няколко пъти на ден.

Коя е последната книга, която си купи?
The Wave in the Mind: Talks and Essays on the Writer, the Reader, and the Imagination на Урсула Ле Гуин и Wesley the Story of a Remarkable Owl, която описва деветнайсетгодишното съжителство между бухала Уесли и асистентката в научна лаборатория Сара О’Брайън.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета в леглото. По всяко време.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Чела съм много малко поредици. Всъщност на прима виста се сещам само за трилогията на Анне Рагде и „Ейглетиерови“ на Анри Троая. Ако историята не може да се побере в една книга, нямам нищо против да е в поредица. Ако обаче се разводняват нещата, само за да се направи втора/трета книга, просто няма да я дочета. (Или ще прочета само финала.)

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Старая се да препоръчвам на познати и приятели не моите любими книги, а книгите, които отговарят на техния вкус. Все пак през последните години най-често съм препоръчвала „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен, „Куклената къща“ на Туве Янсон и „Центурия“ на Манганели от поредицата „Кратки разкази завинаги“ и „Висока облачност“ на Оля Стоянова.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Преди ги организирах по жанр. Сега просто качвам всички книги нависоко, за да не ги стигне синът ми, който е още във фаза „късам, мачкам и пробвам всичко на вкус“.

Снимка: Иван Ламбрев

 

[ + ]