fb
Как четешСпециални

Как четеш: Кремена Михайлова

9 мин.

Познавам „задочно“ Кремена Михайлова като страстен и задълбочен читател, чиито ревюта за прочетени книги в профила й в Goodreads винаги следя с удоволствие. Тя е преводач на документи за институциите на Европейския съюз от и на английски език. В художествената литература намира разнообразие и отдих от сухия език на официалните текстове. Освен семейството и книгите трудно може да реши кое обича повече – киното или музиката. Обожава да пътува в различни страни и да слуша на живо любимите си музиканти.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не мога да определя една такава книга. От почти всяка вземам по нещо, всяка ми повлиява малко или много. Но ако става въпрос за трайна „поука“ или стимул да променя нещо в живота – струва ми се, че за съжаление бързо забравям това и обикновено карам по старому. Сигурно настъпват незабележими промени в резултат на четенето (като в огледало виждам себе си или близки хора и ситуации в книгите), но всичко действа неусетно и с натрупване.

Все пак искам да отбележа „По-горе билото, майстори“ на Селинджър и като сериозна книга, и като новела, която мога да чета всяка година и да се смея отново и отново. И почти като на шега споменавам и „Упражнения по стил“ на Реймон Кьоно. Изглежда, не търся непременно някаква дългосрочна полза от книгите, а моментно удоволствие от езика и историите, като голям бонус е добрият хумор.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не похапвам по време на четене. Първо, защото е удобно и двете ми ръце да са свободни само за книгата. И второ – мога да преживея леко измачкана книга или дори подчертаване и драскане, но не и изцапана от храна или друго. Изобщо – хранене и четене за мен са две отделни занимания и ми е съвсем естествено да не ги смесвам, не че се ограничавам насила.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо. Но понякога чай. Най-често билков. По-рядко плодов.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си много, но не чрез писане по книгите. Не само защото искам да ги запазя чисти, но и защото биха били надраскани целите – повече от обичайното преписвам цитати. За целта си вземам един голям лист и на него отбелязвам страницата на мястото, което ме е впечатлило. Обикновено с първите думи от изречението, за да го намеря после лесно на страницата.

Освен това на същия лист си записвам и други неща, които са важни за мен, и често ползвам всичко това, за да напиша цялостен отзив за книгата, ако ми е харесала. Интересно ми е обаче да виждам чужди бележки в използвани книги, които съм си купила. Добре е да не са много, но е интересно да се усети „остатък“ от друг читател.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено слагам книгоразделител. Но тази работа върши и листът, на който си водя записки. Преди събирах хартиени книгоразделители (а не кожени и метални, каквито също съм виждала, но не ги харесвам), радвах се на тези, които издателствата слагат в книгите. Но от доста време листовете за записки наистина ми вършат добра работа.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Около 75-80 % художествена литература – предимно съвременна, доста рядко „класическа“. А нехудожествената литература включва главно автобиографии на любими хора на изкуството – Туве Янсон, Карл Уве Кнаусгор, композитори, джазмени и т.н. Също и документални книги като тези на Светлана Алексиевич. Понякога след прочит на такива силни документални книги си казвам „Това е всичко! Това е истината! Защо ми е нужна толкова художествена литература?“.
Но след време пак се затъжавам за романите и разказите, в които освен самите истории и героите, най-силно ме впечатляват различните литературни умения на авторите. Важно ми е в художествената литература да виждам особеностите на съответния исторически период.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Около 90% хартиени издания. Много по-удобни са ми, повече съм свикнала с тях. Радвам се на допира до страниците и хубавите корици. В електронните се загубвам, по-трудно „разлиствам“ напред-назад (въпреки възможностите за отбелязване и търсене). Или просто не съм свикнала още с тях. По-често чета в електронен формат на английски език, за да ползвам и вградения речник. И тъй като калъфът позволява да слагам четеца като на поставка на масата или леглото, така ръцете са ми свободни, дори мога да полегна удобно.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, особено ако заспя :) Или ако се налага да прекъсна четенето заради други задачи. Не държа да прочета главата докрай, а и някои книги имат много дълги глави или пък изобщо не са разделени на части. Поне два пъти напоследък обаче са ме прекъсвали на драматичен финал („Вратата“ на Магда Сабо, „Любовен живот“ на Цруя Шалев) и това наистина е като измъкване от дълбок сън.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди не можех. Опитвах се да дочета книгата докрая, да не би там да се крие нещо ценно за мен. Или все пак за да опозная съответния автор. Но тъй като желаните книги стават все повече и повече, няма време за губене с книги не съвсем по моя вкус. И постепенно се научих да ги оставям.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, ако стилът на автора е интересен. Или ако героят ми прилича на някого „от живота“. Примерно „Пътешествие до края на нощта“ е кошмарна книга с плашещи герои. Но как пише Луи-Фердинан Селин! В споменатия роман „Вратата“ героинята Емеренц е трудна за понасяне, но същевременно се превърна и в моя богиня. Обаче в „Подвиг“ много ме нервираха героите и колкото и прекрасно и иронично да пише Набоков, цялостно не оцених високо книгата.

Какво четеш в момента?
„Чуждестранният легион“ на бразилската писателка Кларис Лиспектор. Още съм на първия разказ, но съм залепнала за него като с магнит. Искам да запомня всяко изречение, всяка емоция.

Коя е последната книга, която си купи?
Разказите „Легенда за светия пияница“ на Йозеф Рот и романа „Художник на променливия свят“ на Казуо Ишигуро. И двете книги вече са прочетени и много ми харесаха по различен начин. Първата е за мрачния период между двете световни войни – но в него има и романтика. Втората е за Япония след Втората световна война – също тежък период на промени и оценки, и отново с надежда за бъдещето.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено чета по една книга. Само ако се случи да чета нехудожествена литература, може да взема и роман или разкази. Но като цяло предпочитам да се отдам напълно само на една книга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
През студените месеци на дивана в кухнята, когато всички си легнат и е тихо; компания ми правят само уличните лампи. През топлите месеци – по всяко време на шезлонга на слънчевата южна тераса. Под звуците от детската площадка денем или на щурците нощем. Понякога със свидетел – луната. Нося си книга и в Морската градина, но там предпочитам да гледам зеленината и морето и книгата остава на втори план.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни издания. Изключение е автобиографията на норвежеца Карл Уве Кнаусгор – пет части, очаквам скоро шестата на английски. И отново скандинавец – двете книги на Йон Калман Стефансон прочетох като в унес и нямам търпение за следващата от трилогията „Между Рая и Ада“. Събирам и чета почти всички книги от поредицата „Кратки разкази завинаги“, но това е друг тип поредица – книги от различни автори с голямо разнообразие на националности и стилове.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Спокойно препоръчвам „Животът пред теб“ на Ромен Гари, но други мои любими книги не смея така уверено да препоръчвам, заради различните вкусове на всеки читател. Все пак редовно споменавам Дж. Д. Селинджър, Труман Капоти, Амос Оз, Бохумил Храбал, Маркес, Борис Виан, Етгар Керет, Миленко Йергович и други.

От българските автори с удоволствие споделям за разказите на Иванка Могилска („Тая земя, оная земя“), Иван Димитров („Силата на думите“) и романа „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Опитвала съм по автори, по издателства, но не се получава идеално. В момента ми е най-интересно да опитвам по националности. Пак не се получава идеално, разбира се, но напоследък виждам известен чар и в безпорядъка, а и книгите ми не са чак толкова много. По жанр не бих могла да подреждам, защото не виждам определен отчетлив жанр при наличните книги – просто съвременна литература „за живота“ и един ред специално за американските класици.

[ + ]