fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Мирена Петрова

5 мин.

Мирена е учителка. От онези вдъхновяващи учителки, с които всички искаме децата да имат повече срещи. С невероятно чувство за хумор и огромна усмивка, Мирена се впуска в предизвикателството на българската филология първо във Великотърновския университет, а след това намира и своя професионален път в образованието с програмата „Заедно в час“. Преподава български език и литература в подбалканското селце Чавдар  две години, а след това за още толкова влиза и в ролята на координатор – ментор на новите участници в програмата, като ги подкрепя в желанието им да станат много по-полезни за своите ученици и себе си.
От тази година Мирена се впуска и в ново образователно предизвикателство, като става част от екипа за подбор на нови участници в „Заедно в час“ (между другото, сега е моментът да кандидатствате) и паралелно помага в комуникацията с университетите, където учителите придобиват педагогическа квалификация.

В последно време разговорите ми с Мирена все стигат до някоя книга, съвременен автор или книжно събитие, затова и някак логично трябваше да я поканя да се включи в рубриката „Как четеш“, за да сподели своите читателски навици.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Книгите, прочетени в детството и тийнейджърството, имат най-запомнящ се ефект и най-силен глас, поне за мен. Такива са тези на Франсис Бърнет, Джералд Даръл, Андерсен, Оскар Уайлд, българските класици. И обичам да се връщам към тях и да ги препрочитам – последно се върнах към „Малкият лорд Фаунтлерой“ на Франсис Бърнет.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Солети, ядки – неща, които не ми пречат да разгръщам страниците.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чисто кафе в голяма чаша.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Вече не си отбелязвам, но ако си харесам някой цитат, обикновено го публикувам във Фейсбук.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, като за тази цел използвам всичко наоколо – билетчета от градски транспорт, случайна бележка или нещо друго под ръка.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Силно пристрастие към художествената литература, рядко нехудожествена, но ако е написана увлекателно и е по тема, която ме интересува, да – например ,“Край на скуката в час“ от Рон Кларк.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Предпочитам хартиени, рядко електронни, основно когато пътувам. Но дори и тогава се е случвало да си нося книга от 200 и повече страници в чантата и да чета в автобуса.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако книгата е интересна, ми е трудно да я оставя не само преди края на главата, а преди да я прочета цялата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, мога. Чета това, което ми е интересно и нямам проблем да оставя книгата, ако нещо ме дразни. По тази причина много внимателно проучвам, преди да си купя книга, ако не съм чела нищо от автора до момента.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, стига да са ярки характери и стилът на автора да ми допада. Тогава им се дразня дори на глас, но продължавам да чета.

Какво четеш в момента?
„Снежният човек“ на Ю Несбьо.

Коя е последната книга, която си купи?
„Хавра“на Захари Карабашлиев.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди време не четях по-малко от две книги наведнъж, сега като че ли ми е по-трудно да се концентрирам и залагам на една.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В леглото, с котката, въпреки че тя не си пада много по четенето.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, поредиците обикновено ми доскучават в един момент. Обичам да сменям жанрове и автори, рядко мога да чета дори няколко книги на един автор последователно, даже да не са поредица.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Стивън Кинг е авторът, когото препоръчвам на всеки, „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри, който е поезия, маскирана като роман. Не пропускам да препоръчам и „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис, както и Фредрик Бакман. От българските автори – Георги Господинов, Ивайло Петров, Павел Вежинов, Виктор Пасков. Нерядко препоръчвам „Под игото“, за което доста хора около мен имат лоши спомени от детството и ученическите си години, когато са го чели принудително или изобщо не са го чели. Когато го преподавах, се опитах да не оставя такива спомени в моите ученици – надявам се да съм успяла.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Изключително педантична съм в подредбата, лошото е, че нямам много място (усмихва се). На отделни рафтове са: български автори, чужди съвременни автори, чужди класически автори, научна и учебна литература и Стивън Кинг, който си е на самостоятелно място.