Мирослав Боршош е роден в гр. София. Завършил е културология в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Бивш съсобственик на в. „Новинар“. Продуцирал е сериала „Недадените“ по БНТ, посветен на спасяването на българските евреи, а също и постановките на едни от най-големите имена в българския театър – Камен Донев, Мариус Куркински, Мая Новоселска и др. Мирослав е състезател в националния отбор по езда и републикански шампион в дисциплината издръжливост. Щастлив баща на три дъщери: Радина, Матеа и Лора. Oтскоро e директор на Националния дворец на културата, a великолепната му идея за Център на книгата в НДК стана повод за интереса ни да го попитаме какво чете. Вижте какво сподели той:
Какво са книгите за теб?
Срещи. Срещи с хора, събития и места, които рядко бих срещнал в реалността си.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В ранните ми години е “Приказка без край” на Михаил Енде, в по-късните има повече. След това от Херман Хесе и Борхес, та до Тери Пратчет. И като цяло писателите те променят бавно и на парченца. Виж, поетът е друго нещо. Съвсем друго нещо.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Никога.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо. Далеч съм от Фейсбук – статусите тип “Прекрасно вино, невероятна книга, страхотна вечер.”
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, не бих драснал върху книга.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Просто я затварям. Понякога я оставям отворена надолу и не се притеснявам, че така се наранява, а по-скоро ми прилича на птица, кацнала до мен.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Няма сила, която да ме накара да прочета книга на лаптопа. Трябва най-близката книжарница да е поне на съседен континент, за да го направя. Но, виж, пиесите ги чета на компютър и ги разпечатвам само, когато трябва да ги дам на режисьор или актьор. Що се отнася до i-поколението, което чете всичко в електронен вид – аз съм “за”, важното е да се чете!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Нямам проблем с това. Където ме свари нуждата или желанието да спра – затварям книгата. Не говоря за случаите, когато толкова потъваш в дадена книга, че дори започналата навън Трета световна война не може да те накара да спреш.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, веднага. Но думата не е “дразни”, а по-простичко – когато е тъпа. Съжалявам, но има тъпи автори. И тях преставам да ги чета.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Нямам проблем с това някой герой да ме дразни, напротив – проблем би било, ако проличи, че е написано така, че да ме дразни, а не успява. Това би ме подразнило.
Какво четеш в момента?
Мо Йен – “Промяната”.
Коя е последната книга, която си купи?
“Когато искам да мълча” от Зорница Христова.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено една, но се е случвало и да са две заедно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нощта. В дома ми.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания. Ако ми хареса нещо, бих последвал поредицата й.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Кърт Вонегът на всички и почти всичко от него.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
Деликатно е да коментирам отношенията си с домашната ми библиотека публично. Между нас има много обещания и несъстояли се уговорки за пространствени решения на книгите ни. Това, което ще издам, e, че библиотеката ми е твърде далеч от представата за аптека.
