fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Теодора Тотева

6 мин.

Преди няколко години в разцвета на формата „Читатели четат поезия“ участваха в ролята на читатели съмишленици на поезията, които по-късно събраха увереност и започнаха сами да пишат и публикуват. Теодора е един от тези участници, които следях по силата на социалните мрежи. От младите хора с дух, интелигентност и борбеност, с които продължава да ме впечатлява. На първата й стихосбирка, признавам, не обърнах особено внимание, въпреки заглавието „Голи стихове“. На втората – „Преди тишината“, чиято премиера беше преди седмици, присъствах. Прегънаха ме стиховете, намериха ме и отново ме върнаха към четенето на поезия. Пърформънсът на представянето, широката усмивка на Теди, гласът на Леонид Йовчев проникнаха дълбоко в неспокойното ми съзнание. Ето как се представя и самата тя:

Аз съм Теодора, простете ми! Така мога да се обобщя с много самоирония. Накратко – журналист, сценарист, пиша поезия, разкази също. Имам две издадени книги, три кучета и банкова сметка на привършване. В момента съм част от „Хралупата“ – бутик за думи, образи и смисъл, организирам литературни събития и изложби заедно с останалата част от екипа. Това правя накратко, надълго и нашироко, „стихове пиша (тъй както умея)“ и се уча да обичам хората и живота въпреки хората и живота. Да се радвам на това, което имам, и да го ценя, като най-вече се стремя да оставя нещо смислено след себе си.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си? 
Животът се променя с всяко докосване до нещо ново, особено щом се докоснеш до хубава книга. Книгата, променила живота ми, винаги е последната, която съм прочела. Естествено, има такива, които оставят следи и живеят в мен, припознавам се в герои, вървя по улици и се пренасям в различи сюжети. Така ми въздействат „Майстора и Маргарита“, „Любов по време на холера“, „Триумфалната арка“ на Ремарк, разказите и повестите на Чехов, всичко на Вонегът и страшно много книги с поезия. Особено българска. Също, обичам да чета книги за монаси и аскети. Може би те най-силно ме променят и ми въздействат положително. Помагат ми да живея в повече мир със себе си и с околните. Иначе, Паулу Коелю (усмихва се).

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“? 
Похапвам си трохите от предишната страница, но не и храна. Любимата храна е самото четене, потъването вътре – това е истинско, другото оставя петна.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш? 
Пия, когато не чета. Докато чета, ожаднявам за още книги.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява? 
За мен да драскам върху книга е като да надраскам с маркер любимата си картина, за да подчертая какво най-много ми харесва. Книгата е изкуство. В създаването й залягат традиции, говорещи за стойността, която носи дори самата дума „книга“. Заради тези факти и уважението, което имам към книгата, дори не ми минава през ум да подчертавам. Освен това, ако драскаш, ти променяш създаденото, носиш различен смисъл. Подчертаваш определени пасажи и когато някой друг чете, се сблъсква с твоя прочит. Променяш нагласата му. Накратко – ужасява ме!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена? 
Не отбелязвам книгата, която чета. Почти винаги отгръщам на мястото, където съм я затворила.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете? 
И двете! Всяка литература, стига да е качествена и подбрана. Няма време за слаби книги, лоши хора, болезнени спомени и излишни разговори. Нека отделяме внимание само на доброто, за да го създаваме по-често в себе си и в другите! Нали това прави литературата?

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете? 
Старомодна съм – хартиени книги, ако може много четени и разлиствани. Или пък току-що излезли от печатница, с аромат на мастило. Така не само четеш, така ги и живееш. 

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? 
Спирам. Ако книгата е добра, провокира въображението ми и аз започвам да пиша. Създава се цикличен процес – чета, спирам, пиша, продължавам да чета. Така до следващата книга.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни? 
За съжаление, го правя, усещам как просто не мога да продължа. Но се случва много рядко. Подбирам книгите внимателно, така че да не ги захвърлям, докато ги чета. Като казах – няма време!

Ако в книгата, която четеш. главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?  
Веднага се нарежда сред тях, това значи, че авторът си е свършил работата. И то доста добре. Пожелавам си повече герои, които да ме дразнят, това значи повече любими книги.

Какво четеш в момента? 
В момента чета Амелия Личева и „Зверски кротка“, Пу Сулин и „Истории за чародейства от кабинета на приказливия“, Карл Сандбърг и „Приказки от страната Алабашия“, препрочитам си за пореден път Аксиния Михайлова и „Разкопчаване на тялото“ и разлиствам „Хазарски речник“ на Павич.

Коя е последната книга, която си купи? 
„Дърводелецът“ от Деян Енев.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж? 
Няколко наведнъж, като задължително присъства поезия. И нещо старо за препрочитане.

Имаш ли си любимо място/време за четене? 
Да, определено! Един уютен дом. Когато се прибирам в Стара Загора, сядам на дивана вкъщи и до мен се сгушват трите ми кучета. В пухкава компания се чете доста добре. На някоя пейка в парк, също. Обичам да се наслаждавам на страничния шум, на града, на хората. Имам и трето любимо място, то е в старата къща на баба ми и дядо ми. Там за първи път започнах да чета в дългите летни следобеди.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания? 
Предпочитам самостоятелни издания. Поредиците книги, които харесвам, са „Светът на диска“ от Тери Пратчет и „Хрониките на  Нарния“ от Клайв Стейпълс Луис.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Има, разбира се. И сега ще препоръчвам Костас Монтис с „Кого живея?“.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.) 
С любов!

Снимка на публикацията: „Диагоналите на София“