fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Цветелина Владимирова

7 мин.

Чували ли сте за българската тийн фентъзи трилогия „Проклятието на Воронина“? Тази седмица посрещаме в рубриката ни „Как четеш“ авторката, която стои зад нея – Цветелина Владимирова. Тя е на 29 години, от София е и е запалена читателка, а извън книжната сфера се занимава с маркетинг мениджмънт. Попадне ли на хубаво заглавие, започва да говори за него с такава страст, че на всеки му се приисква да го прочете, а прогресът си през страниците отбелязва с цитати.

Вижте какво сподели Цвети за читателските си навици :)

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка книга, която открадне мислите или сърцето ми, поне малко променя начина, по който възприемам и взаимодействам със света. Но ако трябва да определя една-единствена книга, която наистина промени живота ми, това беше първата, която написах. „Вестители“ се оказа мечтата, за която дори не бях подозирала дотогава. Освен че се научих на постоянство и на смелост, разбрах, че някои от най-хубавите неща в живота ми изобщо не могат да бъдат планирани – намерих невероятни приятели, съмишленици, срещнах подкрепа и много обич и освен всичко това се оказа, че да разкажеш една измислена история от край до край е много забавно и обсебващо начинание.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Мисълта, че ще оставя мазни петна по някоя страница на книгата, обикновено ме кара да се откажа от хапването, колкото и голям фен да съм на тази така важна дейност (усмихва се).

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Сутрин – кафе. Вечер след работа – бира или вино, зависи от настроението или сезона.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам с т. нар. лепящи листчета, но най-често си записвам цитати в Goodreads. Може да ме видите да чертая и драскам само в учебници и специализирана литература.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Абсолютно непрактично, но обикновено се опитвам да запомня страницата, до която съм стигнала. От известно време насам си налагам да използвам книгоразделители, но… не знам какъв ми е проблемът с тях, но не ми се получава.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Четенето за мен е на първо място удоволствие, един вид шеметно бягство от ежедневието, затова почти винаги залагам на художествената проза.

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиените са задължителни за библиотеката, но по-удобно ми е да ги чета в електронен вариант. Ако случайно прочета електронно издание на роман, който нямам в библиотеката си, но пък много ми е харесал, тогава задължително се сдобивам с книжно копие. Обичам да събирам любимите си заглавия и да се присещам за историите вътре, когато ги погледна на рафтовете.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Нямам никакъв проблем да спра по което и да е време, особено ако редовете започнат да ми бягат и вече умирам за сън. Обикновено ми се отдава възможност да чета вечер след работа и след като всички битовизми са отминали, а понякога това означава след полунощ. В такива случаи нямам друг избор, освен да се предам и да помня до коя страница съм стигнала до следващия ден.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случвало ми се е да метна книгата в другия край на стаята, особено ако любимият ми герой току що е умрял. Рядко зарязвам книги преди края, но все пак го правя, когато не намирам в текста нищо, което да задържи интереса ми. Що се отнася до раздразнението обаче – зависи. Ако една книга успее да те подразни, тогава най-вероятно дори заради провокацията си заслужава да се дочете.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти? 
Абсолютно! Няма нищо по-хубаво от сложни, пълнокръвни герои с добре изградени слабости; герои, които се лутат на границата и не знаеш какво да очакваш от тях. А най-забавно е с герои, които правят грешка след грешка, глупост след глупост, докато накрая не ти идва да закрещиш: „Някой да налее малко разум в главата на този глупак!“. Типичен пример за любим роман, в който всички прецизно изградени герои будят основно презрение или съжаление, е „Поправките“ на Франзен – изобличителен, на моменти сатиричен, безпардонен, просто страхотен!

Какво четеш в момента?
„Утринна звезда“ на Пиърс Браун (маниашка поредица) и „Американският любовник“ на Роуз Тримейн. Не съм върл почитател на разказите, но това издание ме привлече още от рафта в книжарницата и трябва да призная, че има нещо много човешко, някакво сладко-горчиво очарование в тези истории.

Коя е последната книга, която си купи?
Обичам да купувам по няколко книги накуп. Последното такова угаждане беше с двата тома на „То“ от Стивън Кинг, „Отворени рани“ от Джилиан Флин и „Единствената история“ на Джулиан Барнс.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди гледах подозрително на хората, които четат по няколко книги наведнъж. Струваше ми се, че явно никак не им се чете това, което са подхванали, щом имат нуждата да спрат и да започнат нещо друго. После разбрах, че фентъзито не е единственият жанр на света и разбрах, че да четеш две заглавия паралелно, особено комбинация трилър/фентъзи/фантастика със съвременна проза, действа много освежаващо на възприятията.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Място – където и да е, стига да мога да се настаня удобно. Време – колкото по-дълго, толкова по-добре!

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Аз чета почти всичко. Постоянно съм в търсене на нови и нови заглавия от всеки жанр и направление, които смятам, че ще ми допаднат, постоянно ме мъчи любопитство дали пък този автор или този роман няма да се окажат новото ми любимо откритие. Затова си запазвам правото да кажа, че обичам фентъзи поредици и самостоятелни хубави съвременни романи.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? 
Ужасно много са книгите, които обичам и които са ми любими (или някога са ми били любими), но ще се огранича само с три: „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс – автобиографична хроника на журналистката, която ще ви се стори като всичко друго, но не и автобиографична история; „Кажи на вълците, че съм си у дома“ на Карол Рифка Брънт – една наистина затрогваща история за помиряването с тъгата, израстването и преоткриването на любовта; „Щиглецът“ на Дона Тарт, просто защото по-обсебващ, хипнотичен и изкусно изтъкан роман не бях чела досега.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хм, оказва се, че ги подреждам по една много сложна и необяснима схема на любимост и жанр (едновременно). И всеки такъв рафт е подреден по височина. Без майтап.

[ + ]