Най-смисленото пазаруване, което можете да направите, и което препоръчваме в неограничени количества, е това на 47. Софийски международен панаир на книгата. Екипът ни вече е готов да се отправи към щандовете в НДК на мисия по снабдяване с прекрасните заглавия. Отсега е ясно, че никой няма да се спре само на изброеното в тази статия, но я приемете за едно добро начало. А през новата година ще разберете по ревютата ни како още ни е изкушило!
Ася Ангелова ще си купи:
„Присъдата е смърт“ (изд. „Еднорог“) от Антъни Хоровиц. Излишно е да говоря колко много харесвам Антъни Хоровиц, правила съм го вече в две ревюта – това за „Мозайка от убийства“ и „Убийството е всичко“. А ще го направя и трети път, този път за втората книга за детектив Хоторн – „Присъдата е смърт“. Защо съм толкова сигурна, че ще ви хареса? След като затворих и последната страница от „Убийството е всичко“, се разтърсих и разбрах, че предстои издаването на The Sentence Is Death. Веднага я закупих от Амазон и започнах да чакам излизането ѝ на хартия. А когато излезе, я прочетох толкова бързо в оригинал, че веднага съжалих, че няма още.
„Неутешимите“ (изд. „Лабиринт“) от Казуо Ишигуро. Чела съм само една книга на Ишигуро – „Никога не ме оставяй“, която ме накара да заобичам този автор. Сюжетът, героите, меланхолията, празнината – всичко в нея беше брилянтно. Казуо Ишигуро има още издадени книги на българския пазар, но мисля, че още не им е дошъл моментът да ги прочета. Докато не видях, че през декември излиза „Неутешимите“ – над 600 страници, обещаващи удивително приключение и неподражаемия стил на Ишигуро. Ето така разбираш, че идва Коледа.
„Кари Мора“ (изд. „Колибри“) от Томас Харис. Един от най-запомнящите се злодеи, които всички мразим и обичаме едновременно, е безкрайно интелигентният канибал Ханибал Лектър – създаден от Томас Харис и участващ в поредицата „Ханибал“. Последната книга излезе през 2006 г. и Харис така и не публикува нищо след това. До тази година. Честно казано, не възлагам огромни надежди на „Кари Мора“ и то главно защото прочетох доста голям брой ревюта за нея и огромна част от тях са негативни. Но любопитството ми е по-голямо от всичко, а и винаги е хубаво да се срещнеш пак с автор, който е създал един от най-любимите ти персонажи завинаги.
Бела Чолакова ще си купи:
„Изгубената душа“ (изд. „ICU“) – избирам тази книга не само защото Олга Токарчук е носител на Нобелова награда за литература за 2018 г., нито защото илюстраторката е Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018 г. Привлече ме описанието „Книга за самотата, търсенето на спасение и благодатните земи на детството.“ Тази Коледа имам усещането, че ми е необходимо точно такова четиво.
Вероника Вълева ще си купи:
„Моята история“ (изд. „Софтпрес“) от Мишел Обама стана мемоарът-събитие на световната литературна сцена с излизането си през 2018 г., а бившата първа дама на САЩ бе номинирана за награда „Грами“ за прочита на аудиокнигата. Без да имам претенции за дълбоки политически познания, винаги съм симпатизирала на фамилията Обама, а в интервютата, които съм гледала и чела, Мишел Обама ме впечатли като земна и интелигентна жена с приятно чувство за хумор. Подхождам към биографията ѝ с любопитство не само какъв е животът, когато си част от най-влиятелната двойка в света, но и какъв е бил пътят на Мишел до тази позиция.
„Дългият път към дома“ (изд. „Софтпрес“) от Луиз Пени излезе точно навреме за голямото Коледно пазаруване и веднага влезе в списъка ми за книжни подаръци от мен за мен. Разследванията на инспектор Гамаш са една от малкото поредици, които следя фанатично, препоръчвам на всички и подарявам за всякакви поводи. Луиз Пени пише възхитително и макар романите ѝ да са винаги прилично обемни, изобщо не усещам кога успявам да стигна до последната глава. Човек би си помислил, че ще му омръзне да чете винаги за едни и същи герои – жителите на селцето Трите бора и неколцина полицаи от верния екип на Гамаш, но всяка книга разкрива нови и неподозирани черти у тях, а мистериите са многопластови и изключително любопитни.
Габриела Кожухарова ще си купи:
„Деми-монд: Лято“ (изд. „Студио Артлайн“) от Род Рийс – панаирите на книгата са перфектен повод за попълване на поредици. Ето защо моят избор за тазгодишното зимно изложение е третата част на едно от най-шантавите и запомнящи се приключения, на които съм попадала. „Деми-монд“ смесва в себе си толкова много идеи и жанрове, че крайният резултат почти не би трябвало да е сполучлив. Тук среща си дават история, религия, философия, военна стратегия, политика, виртуална реалност… Род Рийс обаче се справя блестящо с балансирането на всички тези разнообразни елементи и ги споява в адски забавен, напрегнат и увлекателен сюжет. Първите два романа бяха абсолютно зарибяващи, така че не очаквам нищо по-малко и от третия „сезон“. Ако си търсите нещо наистина оригинално и извън рамките, уверявам ви, че с тази поредица никога няма да ви е скучно.
Диляна Денева ще си купи:
„Балканалия. Да растеш по време на преход“ (изд. „Парадокс“) от словенската художничка и визуален артист Самира Кентрич e графичен роман, който искам да имам в библиотеката си. Историята проследява израстването на едно дете от преселническо работническо семейство в Социалистическа федеративна република Югославия. Текстовете са кратки, но право в целта, а илюстрациите са истинско произведениие на изкуството. Комбинацията е страшно въздействаща, при това на на много нива. Виждала съм файл с изданието, но „Балканалия“ е книга, която трябва да се държи в ръце, за да усетиш пълната ѝ сила.
„Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен е най-новото попълнение в каталога на изд. „Дъбови листа“ и няма никакво съмнение, че ще бъде сред първите книги, които ще си купя на Панаира! И тук цялостното изпълнение е от водещо значение за избора ми. За смислените и завладяващи истории на Андерсен сигурно са се изказали вече милиони преди мен. Не по-малко важни обаче са и илюстрациите в това издание. Изненада – техен автор е Кантен Гребан, който стана популярен у нас с книгата, посветена на майчината обич – „Мама“ – отново издание на „Дъбови листа“. На мнение съм, че класиката трябва да се преиздава и да се търсят нови, все по-добри форми на представянето ѝ, за да продължава тя да буди искра в читателите от новите поколения. И тук съм убедена, че изпълнението е на световно ниво!
Ива Иванова ще си купи:
„Призраци от пазара на сенките“ (изд. „Ибис„) от Касандра Клеър продължава историята за света на ловците на сенки, в който продължавам да се влюбвам отново и отново вече толкова много години. Нямам търпение да прочета какво са ни е подготвили този път Касандра Клеър, Морийн Джонсън, Робин Уосърман и Сара Рийс Бренън а какъв по-подходящ момент за нова книга от Коледния панаир. Очаквам с нетърпение отново да се потопя в света на брат Закарая, Теса и Джейс Уейланд, както и да се запозная с нови герои.
Мартина Ламбова ще си купи:
„Атомни навици“ (изд. „Хермес“) от Джеймс Клиър е сред изданията, които със сигурност бих искала да притежавам в библиотеката си, независимо, че вече от издателството ми я предоставиха на файл за четене. Толкова много съм слушала за тази книга от една любима моя влогърка – Ейми Ландино, че не изпитвам грам съмнение в полезността ѝ. А аз съм от онези читатели, които обичат да си подчертават или да лепят шарени листчета по страниците на любимите си книжки. Още повече, когато те са от този тип – за самоусъвършенстване, бестселъри в приложната психология и бизнес книгите. „Атомни навици“ разбива на пух и прах идеята, че щом не успяваш да се промениш, значи просто не искаш или пък наистина не можеш да го постигнеш. От нея ще научим какъв по-точно е правилният подход за това как да изтрием от поведението си всички лоши навици и как да ги заменим с добри такива. Според това, което вече прочетох – авторът е преминавал почти буквално през ада, когато му се е наложило сам да научи колко могъщи могат да бъдат навиците.
„Нормални хора“ (изд. „Еднорог“) от Сали Руни е сред топ заглавията през последните няколко месеца и без съмнение ще влезе и в моята читателска торбичка само след няколко дни. Книгата, в която живеят Мариан и Конъл, спада към любимия ми тип съвкупности за романи – психологически, янг адълт, драма. Дали си нормален или не е един неособено лек въпрос, дори и когато вече си задминал тийнейджърската възраст. С най-голямо удоволствие ще се потопя в разказа на Сали Руни за живота на нейните герои и ще се върна малко назад в дните, когато доста по-упорито се чудех за същото: аз ли нещо не съм наред или такива са другите? Изключително ми е интересно какво се крие по страниците на този многообещаващ роман.
Смятам, че „Малки големи неща“ (изд. „Сиела“) от Джоди Пико е още една изключително важна книга, появила се у нас през отиващата си 2019 г. Историята на акушерката Рут ми направи впечатление още с издаването си, но днес, когато вече съм попълнила в читателската си карта и автобиографията на Мишел Обама – много образована, но чернокожа дама (също като Рут), „Малки големи неща“ предизвиква у мен още по-голям интерес. Смея да кажа, че доскоро си позволявах много по-често да си въобразявам, че по света вече няма хора като Хили от „Слугинята“, но явно съм грешала. Сблъсъкът на Рут със семейство Бауер е чутовен – те губят сина си, тя губи работата си и е на път да влезе в затвора. Защото е била единствената медицинска сестра около бебето на Бауер малко преди то да получи животозастраваща криза и да умре. И защото е черна.
Милена Ташева ще си купи:
„Дългият път към дома“ (изд. „Софтпрес“) от Луиз Пени, защото поредицата за инспектор Гамаш е задължителна доза селска идилия с криминален привкус. В десетата книга от поредицата ще надникнем отново в дома на семейство Мороу, където Клара очаква завръщането на Питър. Възхищавам се на Луиз Пени и писането ѝ, в което читателят се чувства като у дома. Няма друго място, където да искаш да прекараш празниците.
„Рамене и самоти“ (изд. „Библиотека България“) от Боряна Богданова, защото винаги си купувам поне една поетична книга от български автор от Панаира на книгата.
„Невромантик“ (изд. Locus) от Уилям Гибсън е книга, която чакам отдавна. Любовта ми към киберпънка е завинаги и въпреки че не започна с класическата и основополагаща за този жанр библия на Гибсън, новото издание е чудесен повод да дам нов живот на тази вечна страст.
„Крадецът на ягоди“ (изд. „Прозорец“) от Джоан Харис е още един разказ за Виан Роше и шоколадовите ѝ магии. И въпреки че с годините открих, че много повече харесвам мрачните и зловещи трилъри на Харис, никога не мога да откажа поканата да надникна в магазинчето на Виан, да се разходя по уличките на Ланскене су Тан и да се потопя в поредната история за чудати хора, места и събития, която знам, че ще стопли сърцето ми като чаша горещ шоколад.
Стефани Калчева ще си купи:
На всеки Панаир на книгата си купувам поне една книга с поезия и съм много щастлива, че 
точно сега излиза и новата стихосбирка на Ина Иванова – „Криле от папиемаше“ (изд. „Жанет 45“). В интервю за kapana.bg Ина казва, че поезията изисква да доизмисляш света, за да просияе, и точно с тези думи бих описала нейната поезия, от която се носи аромат на чай от лайка, красиви дълги юнски вечери и дъжд. Не се сещам някой друг да успява по-добре да обговори по красив, фин и нежен начин както полета на светулките, така и уязвимостта, нетрайното, изплъзващото се. „Дръж сърцето на светло, казвам“ и аз слушам, водейки си записки от нейната поезия.
Таня Клясова ще си купи:
„Творецът на ангели“ (изд. „ICU“) от Стефан Брайс ме заинтригува още при излизането си с обещанието си за история, разклащаща моралните граници на религията и науката. Ревюто на Ася допълнително ме увери, че романът на Брайс е нещо различно, което не бива да пропускам. Мистериите около гениалния учен Виктор Хопе (чудя се дали нарочно споделя име с друг известен и противоречив учен от литературата – Виктор Франкенщайн?), липсата на конкретен жанр, към който се причислява романът и най-вече уверението на Ася, че изненадите са много и наистина непредсказуеми, ме спечелиха, и скоро ще открия сама какви тайни се крият зад мистериозната корица, дело на Живко Петров.
„Коледна Тайна“ (изд. „Сиела“) на Карън Суон: Въпреки че не съм съм от хората, които украсяват елхата и пеят коледни песни още щом видят първите пожълтели листа, понякога и аз изпадам в коледно настроение и се втурвам към романи и филми с коледна тематика. От известно време съм хвърила око на „Коледна тайна“ и съм заинтригувана от историята, съчетаваща елементи на приключенски и романтичен роман, изпълнен с тайни, които предстоят да бъдат разкрити на фона на отдалечен снежен остров. С радост ще се сдобия и с новото заглавие от същата авторка – „Парижка тайна“. В крайна сметка, колкото повече…
„Ставри и Прокопи“ (изд. „Хермес“) от Ана Стоилова е роман, който реших че трябва да прочета още щом видях корицата. Разбира се, резюмето засили интереса ми. Две бездомни кучета и две пораснали момичета, които си спомнят за тях – това семпло описание ме върна в моето детство, изпълнено с бездомни животни, за които се грижех и харчех всичките си джобни. Всяко куче и котка, намиращи се тогава под грижите ми, имаха собствена история и споделихме редица приключения заедно. Скоро с удоволствие ще се запозная с тези на Ставри и Прокопи.
„Истории от 90-те“ (изд. „ICU“): Факт е, че сборникът с разкази, съставен от Невена Дишлиева-Кръстева, нашумя и предизвика масово вълнение още преди излизането си. Убедена съм, че интересът е напълно оправдан. Само заглавието предизвика в мен редица носталгични, сладко-горчиви спомени, и нямам търпение да се гмурна в 26-те разказа от различни автори, някои от които са познати имена за мен, а с други ще се срещна за пръв път. Очаквам да открия ценна колекция от истории за последното десетилетие на 20 век, които няма да ме оставят безразлична.
Цветомила Димитрова ще си купи:
„Утре“ (изд. „СофтПрес“) от Радостина А. Ангелова и Александър Станков е поредната приятна изненада, която авторката поднася на почитателите си точно преди празниците. Този път книгата носи не само нейния писателски талант, но и този на сина ѝ, така че обещава двойна доза читателско удоволствие. Освен почитателка на книгите на Радостина А. Ангелова, съм почитателка и на кафето, а в книгата има описание на различни ароматни кафе напитки, така че вече тръпна в очакване да отпия от тази нова история.
„Изповедите на един книжар“ (изд. „Еднорог“) е втората книга на Шон Битъл, в която той описва неволите, които съпътстват един книжар в малко шотландско градче. Всеки, който е работил в книжния бранш, подхожда с разбираща и съчувствена усмивка към описаното в първата книга – „Дневникът на един книжар“. Предполагам, че и сега Битъл е запазил своя сарказъм, склонност да се самоиронизира и готовност да се рови в кашони с часове, в търсене на книжни съкровища. Неизменна част от неговите истории са няколко интересни сътрудници в книжарницата и безброй клиенти – всеки със своите предпочитания и… лудости. Може би е проява на мазохизъм, но планирам именно около празниците да се потопя в този откачен книжен свят.
„Пътеката на хората“ (изд. „Вакон“) е втората книга на Петър Ванев, в която той разказва за своя преход по Пътеката на Апалачите. След интересното пътешествие, което беше описал в „Пътека през огън и лед“, нямам търпение да видя накъде ще го отведе приключението този път, какви интересни хора ще срещне и в какви непредвидени ситуации ще се забърка. За всеки пътешественик е удоволствие да следва стъпките на други луди пътешественици, затова тази планинска история влиза в тазгодишния ми списък с книги за четене, а от анотацията оставам с впечатление, че Пътеката на Апалачите ще влезе в списъка ми с места, които да не посещавам, без добра предварителна подготовка.
Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза
„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
„Аз чета“ препоръчва: Български автори
„Аз чета“ препоръчва: Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“
Снимка: Pexels
