Приключването на любима поредица е особено стресиращ момент за всеки отдаден читател. От една страна, кофти е, че удоволствието от един толкова добре познат свят, обитаван от герои, към които искрено си се привързал, си отива завинаги. От друга страна обаче, тръпката да разбереш какво се случва накрая, ама наистина накрая, е несравнима. Вълнуваща по един ужасяващ начин, като турбуленцията. И можеш само да се молиш на книжните богове авторът да не вбеси или огорчи с последните си решения.
„Реликвите на смъртните“ (изд.„Ибис“) е трилогията, която ме накара искрено да заобичам young-adult литературата и ме научи да й прощавам и дори до някаква степен да се наслаждавам на прекалената й драматичност и емоционалност. Това е и поредицата, която бих връчила в ръцете на всеки, който тепърва се запознава с жанра и търси с какво да започне. Касандра Клеър не ме е разочаровала досега, качеството на творбите й никога не пада, но пък изкуството да завършиш поредицата си подобаващо е нещо съвсем друго.
За нетърпеливите да разберат как се е справила писателката с мисията си… ами доста добре. И ако това ви звучи твърде уклончиво като отговор и вече почвате да се изнервяте, недейте. Просто краят не е истински край, както ще разберете след прочита на това ревю.
„Град на небесен огън“ е най-дебелата и най-мащабна книга от поредицата „Реликвите на смъртните“. Повече от 600 страници напрежение и драма в количества, за които предшественичките й постепенно са ни подготвяли. Всичко, на което сте станали свидетели досега в книгите на Клеър, е събрано в ударни дози тук, наведнъж. Битките са кървави и многобройни, смъртта е сурова и непредвидима, любовта е сложна и (простете клишето) по-силна от всичко. Още повече насилие, още повече опасности, още повече изясняване на чувства и нищене на емоции и вътрешни терзания…
Макар в началото да не бях във възторг, когато научих, че Касандра Клеър продължава „Реликвите на 
смъртните“ с още една трилогия, трябва да призная, че сега не мога да си представя поредицата без нея. Ще стигна още по-далеч като кажа, че намирам Себастиан за много по-ужасяващ и тръпкопобиващ злодей от Валънтайн. В „Град на небесен огън“ присъствието му насища страниците с истинско отчаяния и атмосфера на надвиснал Апокалипсис, в който всичко свято и свидно ще бъде пометено най-безмилостно.
Не искам да ви разкривам много от случващото се. Смее ли човек, като не знае колко далеч може да стигне със спойлерите. Но и сюжетът едва ли е голяма загадка за феновете на поредицата – ловците на сенки се опитват да се обединят срещу враг, чиито способности са надхвърлили всякакви обозрими граници. В крайна сметка знаем, че каквото и да се случи, финалния сблъсък ще бъде поведен от Клеъри, Джейс, Изабел, Алек и Саймън, на които ще им се наложи да минат през Ада (буквално), за да опознаят и надвият противника си. Докато прекосяват най-гадното място във Вселената, всеки от тях изстрадва и малкия си вътрешен ад, за да излезе по-силен или завинаги променен.
Не всички развръзки и съдби ми се понравиха. Какво да се прави, капризна съм. Но признавам на Клеър, че е отделила достатъчно внимание не само на основните, но и на второстепенните герои, така че да не остави чувство на неудовлетворение от нещо, останало неизказано.
Докато чаках „Град на небесен огън“ да се появи на български език, в главата ми се въртеше въпросът какво ли 
ще сътвори Касандра Клеър след края на нефилимската си сага. „Какво ли ще роди въображението й отсега нататък?“, питах се. Определено ми беше интересно да науча, както ми беше интересно да проследя накъде ще се развие и Дж. К. Роулинг като творец, след като Хари Потър порасна.
Колко наивно от моя страна да си мисля, че писателката ще изостави с лека ръка изключително успешната си и обичана от милиони фенове по света поредица. Кратка справка с официалния й сайт ми показa, че освен събрани истории за миналото на магнетичния магьосник Магнус Бейн („The Bane Chronicles“), на хоризонта се задава трилогията „The Dark Artificies“, разказваща за събитията след Тъмната война с нов комплект герои. Това обаче не е всичко. За наследниците на Теса, Джем и Уил, главни герои на „Адските устройства“, ще ни разкаже предстоящата поредица „The Last Hours“, в която действието се развива през 1903 г.
Разбирате ли вече защо в началото на текста заявих, че краят не е истински край?
Така че, фенове на ловците на сенки, избършете сълзите си – финалът не е окончателен и може би никога няма да станем свидетели на раздялата на Касандра Клеър с любимите й образи. И макар любопитството за другите кътчета на въображението й да продължава да ме гризе, не мога и да се оплача от решението й да разшири и задълбочи още повече своята вселена на ангели и демони, вампири и върколаци, мундани и нефилими. Просто засега го прави твърде добре, че да недоволствам.
Още едно ревю за книгата може да прочетете в „Цитаделата“.
