Случвало ли ви се е да бъдете фен на нещо, но да нямате представа какъв е жанрът му? А когато впоследствие откриете в кой жанр попада, да бъдете леко изненадани?
Спомням си деня, в който с баща ми отидохме до видеотеката, чудейки се какво да гледаме и той реши да вземе „Матрицата“. Колко бях пленена от баткото на касетата в неговото дълго черно шлиферче и слънчеви очила (сещате се, че баткото е Киану Рийвс, надявам се). Сигурно съм била на не повече от 8 години, но това не е попречило на родителите ми да ми пускат подобни филми. След това съм изгледала „Матрицата“ поне 1000 пъти. Впоследствие изгледах и „Блейд Рънър”, „Робокоп“ беше едно от любимите ми неща, а филми като „Специален доклад“ и Mad Max бяха задължителни всеки месец.
Имаше нещо специално в атмосферата на тези филми, което ме караше да ги гледам отново и отново. Чак в гимназията, когато почнах да общувам с хора, чели повече от мен, разбрах, че всичко това спада към конкретен жанр, за който не знаех много, а и продължавам да се уча.
Сигурно се чудите защо въведението ми прилича повече на рубриката „Книги и кино“… През дните на изолация, когато работата идваше в повече, а нервите ми не издържаха, имах един книжен спасителен остров, който ме разсейваше перфектно от натоварения ден. И това може би е книгата, която съм чела най-дълго в последно време, а именно невероятното издание „Киберпънк“ на Shadowdance. Макар че измина половин година от издаването му, все още има нови неща, които откривам в него.
Споменавайки статиите, Shadowdance са работили страшно много, за да доставят първокласен каталог на киберпънка, което беше и моят основен проблем. Каталог, може би не е правилната дума тук, а антология. В повечето статии, засягащи различни теми и периоди на жанра, постоянно има заглавия, заглавия, заглавия…. И в един момент списъкът стана безкраен, установих, че така няма да стане и започнах да издирвам всяка книга, която не съм прочела.
Разбира се, няма как да се говори само за книги, когато говорим за киберпънк. Изключително приятни бяха статиите, които разглеждат влиянието на жанра върху музикалните стилове и компютърните игри. Защо ги слагам в една група? Не съм геймър, така и не успях да се заинтересувам от този тип развлечение, но пък имам в плейлисти саундтраковете на доста от игрите, които са споменати (като Transistor, 2014, например). Статиите върху развитието на музикални жанрове като синтуейв и фючърпопа откриха нови хоризонти за мен, защото не съм от хората, които се интересуват особено какъв е жанрът, който слушат – ако ми харесва, ми харесва, но осъзнаването, че всичко това по някакъв начин е свързано с този дял на фантастиката ме изпълваше с желание да се затворя на тъмно и да слушам, слушам, слушам…
Покрай „Киберпънк“ на Shadowdance препрочетох отново Лукяненко, който обичам изключително много – изданието ми на „Лабиринтът на отраженията“ се оказа доста прашно. Изгледах отново Tron, Dredd и Altrered Carbon, а цял месец въртях саундтрака на Cowboy Bebop, който беше едно от първите анимета, които изгледах (да, посипвам си главата с пепел за това колко късно съм навлязла в аниме-културата). Естествено, обърнато е сериозно внимание и на аниме жанра и влиянието на Япония, защото японците са абсолютни маниаци в създаване на съдържание в жанра и почти всеки от нас е гледал едно-две неща (а някои и по повече). Моите любими стийм и дизелпънк жанрове също са обект на внимание в изданието, което ме накара да препрочета трилогията „Евърнес“ от Иън Макдоналд и да търся много нови неща.
Едно от най-ценните съкровища в броя са разказите, които Shadowdance са подбрали майсторски, а илюстрациите към тях са направо акъловземащи! Разкази като „Алгоритъм на интимността“ от Хараламби Марков (илюстрация: Дияна Нанева) и „Пантера“ от Георги Янакиев (илюстрация: Тодор Христов) са добър пример, защо обожавам жанра, но и защото издание като това, което Shadowdance са създали, е изключително нужно. Повечето родни автори и художници, с които се сблъсках, ми бяха непознати. Сигурно проблемът е в мен, защото не съм се интересувала достатъчно, но от друга страна, имайки тази достъпност, повече хора ще се запознаят с тях и ще търсят творчеството им.
Пропускам най-големите имена с цел: ще ги откриете сами. Разбирате, че няма как да успея в едно ревю да изброя всичко, което ми хареса в списанието, или защо трябва да се сдобиете с него, ако все още не сте. Ако сте прохождащи в жанра или пък сте обръщали внимание само на филмовата част, но искате да прочетете някоя класика или да намерите нови за вас автори – „Киберпънк“ е чудесен избор откъде да започнете. Истинска антология на един цял жанр и производните му, която е толкова комплексна и многопластова, че е трудно да се опише в една статия, но ще поддържа вниманието ви доста дълго време. Консумирайте „Киберпънк“ на балкона, със студено Блъди Мери в ръка – гарантирам ви, че ще си изкарате страхотно!
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
