Има книги, които завинаги остават в мислите и сърцата ни. Книги, които са ни направили читателите, които сме днес. Посвещаваме тази статия на тях. И ако не сте настроени да търсите само нови заглавия на 47. Софийски международен панаир на книгата, можете да се огледате и за препоръчаните тук.
Ася Ангелова препоръчва:
„Дългата разходка“ (изд. „Бард“) от Стивън Кинг. Когато започнах да чета, че да уплътнявам двата часа в посока в градския транспорт, започнах с книги на Стивън Кинг. Исках да разбера защо е толкова харесван и на какво се дължи тази истерия. Както е ясно, благодарение на този период в моя живот, Кинг се превърна в един от любимите ми автори (what a surprise). Но си спомням как прочетох „Дългата разходка“ – бавно, внимателно, изненадана от суровия сюжет, който беше повече от реален. Никога не си позволих (и няма да си позволя) да напиша ревю за тази книга, защото, за жалост, за най-любимите ти неща успяваш най-трудно да си събереш мислите.
„Кървав меридиан“ (изд. „Пергамент Прес“) от Кормак Маккарти. След дълго, дълго надяване, че тази книга ще види бял свят и на българския пазар, това най-накрая се случи миналата година. Все още като се сетя за нея, ме обзема безпокойство, но психическият натиск беше най-силен по време на прочита ѝ. Не случайно тази книга на Маккарти се води за най-бруталната в Америка.
„Аламут“ (изд. „Парадокс“) от Владимир Бартол. Книгата на словенския писател Бартол е издадена 1938 г., на прага на Втората световна война. Тя разглежда живота на един от най-големите манипулатори в историята на света – Хасан ибн Сабах, създател на сектата на хашишините и поставил началото на наемните убийци, вдъхновили създаването на Assassin’s Creed. „Аламут“ ни захвърля в XI век в Древна Персия, насред полически игри, желание за власт и невъобразима религиозна манипулация. Няма да спра да препоръчвам книгата на Владимир Бартол – изключително отрезвяващо и отварящо очите четиво.
„4 3 2 1“ (изд. „Колибри“) от Пол Остър. Четивото, което ме накара да заобичам дебелите книги, е именно „4 3 2 1“ на Остър. Комплексното и емоционално пътуване през страниците ще накара всеки читател да се запита ред въпроси и да изживее от първо число случващото се. Не просто заради живота на Арчи Фъргюсън, а и заради цялата разходка из американската история. Изключителна книга, неслучайно определена от самия Остър за роман на живота му.
„Мидълсекс“ (изд. „Жанет 45“) от Джефри Юдженидис. Това е първата книга, която прочетох на Юдженидис. Винаги съм искала да започна с неговата „Непорочните самоубийства“, но уви, не се случи така както го бях планирала. Неподготвена за това, което ме очаква, подхванах „Мидълсекс“ и останах влюбена в нея. Всичко, всичко в нея е нещо ново, нещо неочаквано. Излишно е да казвам, че нямам търпение да подхвана нова книга от автора, защото тази ме превърна в свой фен завинаги.
„Никога не ме оставяй“ (изд. „Лабиринт“) от Казуо Ишигуро. Тази книга се превърна в една от любимите ми още с първите си страници. Антиутопия, която е повече от това. Дупката, в която оставя читателя след като затвори последната страницата, е неописуема. Нечестна. Болезнена. Най-добре ще е да ви пренасоча към ревюто на Милена Ташева – там ще прочетете всичко, което искам да кажа, но не мога да събера мислите си както тя е успяла.
Диана Василева препоръчва:
Малко са книгите, които бележат някакъв емблематичен момент в живота ми, но „Пикник край пътя“ (изд. „Сиела“) на Аркадий и Борис Стругацки е точно такава. Когато бях в гимназията, пожелах да се откъсна от класическото фентъзи и да чета „сериозна литература“. Лутаща се из планините от научна фантастика, нямах представа откъде да започна. Именно тогава Стругацки ми бяха препоръчани и животът ми се промени коренно. Влюбих се в начина, по който изразяват и описват нещата, влюбих се в дълбоката философия, която развиват в поризведенията си, как нищо не е такова каквото изглежда… Концепцията за човешкото любопитство и желание да опознае, открие, разкости непознатото, опасното и враждебното – цялата човешка природа в една повест.
Другото ми любимо произведение, оставило дълбока следа в живота ми, е книга, която четох в студентските си години и подобно на Стругацки, Клифърд Саймък ми „отвори очите“ за едно твърде различно измерение на научната фантастика и начинът, по който виждам и възприемам света. Преди време съм описала „Градът“ като екзистенциален кошмар, именно защото е поставила под въпрос всичко, което съм си мислила, че знам тогава. Може би „Градът“ е малко комплексен, но все пак е разкошно дълбок и в същото време мачкащ емоциите, защото не спираш да си задаваш въпроси, които години по-късно продължават да се лутат из главата ти и да подтикват да търсиш отговорите, препрочитайки го многократно. Саймък обрисува една разочароваща картина за човечеството, а самата книга трябва да се чете бавно и напоително, защото, ако я прочетете на един дъх (колкото и да ви се иска), няма да усетите малките неща в нея.
Ива Иванова препоръчва:
Макар да не бягам от българските автори като дявол от тамян, а дори обратното, винаги съм леко скептично настроена. С „Ритуалът“ (изд. „Сиела“) Радко Пенев обаче успява да създаде вълнуващ нов свят, разказващ за оживелите легенди на траките. Не съм толкова добре запозната с достоверността на фактите, но като обикновен читател бях запленена от дълбочината и детайлите, с които историята е разказана. Романът си има всичко – двама млади герои, тръгнали на приключение, мистерия, тайно общество и вековна тайна, криеща безценно съкровище. Препоръчвам книгата на всеки, склонен да се докосне до съвременната българска литература, и да се потопи в един невероятен свят.
„Изтръгнати от корен“ (изд. „Екслибрис“) от Наоми Новик е една от любимите книги в екипа ни и има защо. Славянският фолклор се преплита с нови елементи, които създават една още по-неповторима история. От селото на Агнешка на всеки 10 години Змеят избира по едно момиче, което да отведе със себе си. И макар Агнешка да не е най-красивата, нито най-прилежната, именно тя попада в ръцете на магьосника, защото се оказва единствената, надарена със способността да прави магии. Голяма заплаха е надвиснала над света им и Агнешка и Змеят са единствените, които могат да я победят.
Таня Клясова препоръчва:
“Крехко равновесие“ на Рохинтън Мистри е един от любимите ми романи и благодарение на изд. 
„Лабиринт“ вече мога да го препрочета и на български. Ако очаквате екзотична история за Индия, няма да я намерите в книгата на Мистри. Неговата Индия ме разтърси с ужасите и нечовешките мъчения, през които главните герои преминават, особено след като осъзнах, че авторът не създава фентъзи, а просто описва реалността такава, каквато е била. Същевременно с терора обаче, в „Крехко равновесие“ открих колко ценни всъщност са малките жестове на доброта и колко силен може да бъде човешкият дух в целта си да оцелее и да се погрижи за близките си с цената на всичко. Романът преплита пътищата на няколко непознати, идващи от различни части на Индия и в различно социално положение, хвърля ги в неочаквани проблеми, сближава ги и ги отблъсква един от друг, а резултатът е незабравима и непредсказуема история, с която препоръчвам да се срещнете на всяка цена.
Цветомира Дукова препоръчва:
Срещнах „Орисници и фурии“ (изд. „Обсидиан“) от Лорън Гроф благодарение на препоръката на бившия американски президент Барак Обама в един от неговите традиционни списъци за лятно четене. Кой каза, че политиците са безполезни? Благодарение на г-н Обама прочетох една от най-най-любимите ми книги.
Толкова много говорих и писах за нея, че вече се притеснявам да не дотягам. И все пак:
„Орисници и фурии“ е роман за една дисфункционална двойка, която отказва да се подчинява на стереотипи и хорски мнения. Матилд и Ланселот създават едно цяло, което почва да се моделира от времето – и минало и настояще. Тя си избира и създава мъж по мярка, той живее с постоянния копнеж по нейното съвършенство. Те са семейство, което не прилична на никое друго нито в щастието, нито в нещастието си.
Ако можехме да видим историите им в цялост и на мига, нямаше да им повярваме, но Лорън Гоф е достатъчно добър разказвач, за да избере точната форма и темпо, с които да ни впримчи в разказа и да ни заплени със силата и обаянието на персонажите и образите си.
„Пътуване по посока на сянката“ (изд. „Жанет 45“) не може да се разкаже, не може да се обясни за какво се разказва. Невероятната Яна Букова потапя читателя в един невиждан свят – колкото измислен, толкова и реален, тъжен и смешен, раждащ и убиващ, хаотичен и подреден. В този свят историите се гонят и достигат, преразказват и доразказват една друга. Той сякаш е обитаван само от един мъж и една жена, преминаващи през множество трансформации, водени от превратностите на времето и потребностите на разказвача.
Талантът на Яна Букова е огромен (според мен все още не сме дали ясна сметка колко гениална е тя, но за тези неща се изисква време) и многопластов, но моето най-голямо задоволство, наред с богатия поетичен език и образност, се съдържа във факта, че тя успява да извади българско, балканско и световно на една равнина и да постави човешкото над всеки друг вид категория.
Какво е да си дете в нацистка Германия? Какво е да бъдеш от онези 10 процента, които не подкрепят Хитлер през 1933 г.? Какво се върти в главата на Смъртта?
Отговорите търсете в „Крадецът на книги“ (изд. „Пергамент прес“).
Маркъс Зюсак създава оригинален сюжет и експериментира с формата на романа, така че успява да говори спокойно за ужаса на терора и войната. Той е абсолютен и вледеняващ, но някак е изместен в периферията на чувствата.
В центъра са поставени доброто сърце, паметта и способите за психическо и физическо оцеляване.
„Крадецът на книги“ е голяма книга за обикновените хора, подложени на свръхчовешки изпитания, която задължително ще обикнете.
Не пропускайте да се срещнете с Лизел, Ханс Хуберман, Руди, Макс и непоправимата Роза Хуберман, които живеят живота си в най-кървавите времена и оцеляват благодарение на изкуството на слушането, писането и четенето на истории, на музиката; на непрестанното движение на ума. А Смъртта разказва и не спира да си чуди от какво са изтъкани тези странни същества – хората, как са способни на толкова много жестокост и добрина и колко много могат да понесат.
„Станция Единайсет“ (изд. „Екслибрис“) е постапокалиптичен роман, в който Емили Сейнт Джон Мандел прескача в минало и настояще, за да ни разкаже как се проявява човешкото (и с положителните, и с негативните си отенъци) във времена на големи катаклизми. Препратките и изводите, които прави, са неочаквани.
Известен актьор триумфира в ролята на Крал Лир. Малко по-късно смъртоносен грип покосява света. Държави изчезват, цивилизацията ни загива.
Кои са оцелелите? Защо точно те? Отговорите получаваме 20 години след апокалипсиса, когато пътуващата Симфония изнася Шекспирови пиеси в поселищата на оцелелите и на родените след края на света.
Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:
Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза
„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
„Аз чета“ препоръчва: Български автори
„Аз чета“ препоръчва: Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
Снимка: Pexels
