Ако вярвате в любовта от пръв поглед, в предопределението на съдбата и в неизбежната среща в точния момент с точния човек, то романът на Анджелик Барбера „Когато съдбите се преплитат” (изд. „ЕРА“) със сигурност е вашата книга.
Кайл е известен музикант, върху който тегне товарът за смъртта на майка му. Корин е обикновена млада жена, омъжена и с 3 деца. Наглед между тях няма нищо общо, но един пътен инцидент ще постави началото на тяхната вълнуваща история. Дотук нищо изненадващо, поредната забранена любов и добре избрани клишета.
Но романът е нещо повече от непозволените чувства между двама души, които живеят в различни вселени. Защото Корин е малтретирана от своя съпруг. Омъжила се твърде млада, тя е попаднала в капана на един нещастен живот, пълен с ритници и юмруци. А темата за домашното насилие, дори и в 21. век, е твърде актуална и с ужасяваща статистика.
Защото имаше твърде много мъже, които удряха, докато се кълняха в любов, и на които не можеше да се попречи да татуират любовта си върху кожата на жените. Във всякакви среди. Във всички страни. Техни представители има в кръговете, които правят законите, за да легализират ударите си. Има такива типове по целия свят, които убиват любовта с любов.
За домашното насилие трябва да се пише и да се говори, защото има хиляди (вероятно милиони) жени по света, които страдат и не могат да се измъкнат от този кошмар. А понякога краят за тях е фатален, така, както е бил за майката на Кайл. Това е болест в нашето общество, за която все още няма лек. Четейки такива книги и знаейки статистиката, че всяка трета жена е малтретирана у дома, неизбежно изтръпвам и понякога се заглеждам в женските лица и се чудя – коя ли е жертва и как би могъл човек да разбере, ако тя самата не намери сили да избяга и да се спаси?
Ето такива мисли породи в мен Анджелик Барбера с „Когато съдбите се преплитат”. Заклетите романтички ще се затрогнат от любовта между Кайл и Корин, която е съдбоносна, драматична и лирична. Но аз предпочитам да мисля за грубата действителност, а и съм надживяла описанията на този вид любов. Предпочитам да чета за това да намериш сили в себе си и да се спасиш, за борбата да го направиш. За мое щастие и това го има в романа.
Любовната история и описания ми дойдоха малко в повече мелодраматични, но все пак са нормални за жанра на книгата. Краят, макар и донякъде предвидим, все пак има няколко изненадващи елемента. Книгата е чудесна за лятото и най-вече ще допадне на дамите, които няма да останат разочаровани от историята.
Izglezda interesna, no po-strashen e psihicheskiat tormoz zastoto toi ne ostavia vidimi sledi.