Винаги ми е допадала забавната непочтителност на англичаните към кралското семейство. Те са традиционно критични към всеки аспект от живота на кралските особи, като в същото време запазват или поне демонстрират сдържано уважение към ролята на монархията.
В приказките често срещаме разглезени принцеси, крале и кралици, които използват властта, за да си правят каквото искат. Не е такъв обаче случаят с английската кралица. Нейното ежедневие се определя от строги правила и е разпределено по минути за месеци напред. Личните настроения и предпочитания остават на заден план като нежелана пречка за перфектното изпълнение на тази от векове репетирана роля. Затова, когато кралицата случайно открива радостта от книгите, това на пръв поглед невинно увлечение предизвиква сериозен смут в Бъкингамския дворец. Тревожните симптоми са налице: 1) тя издига в по-висок ранг един обикновен прислужник само, защото може да й дава препоръки за четенето; 2) започва да задава наляво и надясно неудобни въпроси за книги и писатели, които карат събеседниците й да се въртят неловко на столовете си и да се обливат в студена пот; 3) създава допълнителна работа на персонала; 4) отнася се безразлично към кралските задължения.
На 135 странички Алан Бенет прави блестящ разрез на институцията монархия, на този традиционно-церемониален танц, изтъкан от интриги, рокади и недоразумения, описани с неподражаем английски хумор. Каква трагедия настава само, когато кралицата остава без книга по време на едно от пътуванията си! Колко е досадно, че отказва да задава традиционните предварително уговорени въпроси на „случайните“ си срещи с народа! Как дискретно и без коментари се отстраняват неудобните хора!
Само с няколко щриха или един жест писателят ни кара да усетим всички онези грапавини под напудреното лице на официалността, мъничките нередности и тайни, които неизбежно съпровождат политиката. Но ако беше останал само с това, вероятно книгата му щеше да ни остави безразлични. „Книжният гамбит на кралицата“ е най-вече едно мило обяснение в любов към четенето, което всеки любител на литературата ще припознае като свое. Четенето като самотно занимание, което в същото време ни свързва по невидим начин с хора от други епохи; четенето като страст, която поглъща вниманието и времето ни; четенето като дейност, която ни кара да се осъзнаваме отделно от околните и ни помага да формираме самостоятелни мнения и оценки.
Алан Бенет ни кара да повярваме, че Книгата намира път до всяко сърце, а не е малко завоевание да спечелиш сърцето на една кралица, нали?
