fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...НовиниПанаирътСпециални

Любими заглавия, които да откриеш на Пролетния базар на книгата

25 мин.

След почти година без литературни събития и срещи на живо, ПроЛетният базар на книгата (31 май – 6 юни) ще даде възможност на почитателите на литературата да се докоснат до любимите си автори и издатели (при спазване на епидемиологичните мерки, разбира се). Това издание на най-голямото пролетно изложение ще предостави възможност за разходка сред хиляди книги, представяйки над 120 от водещите български книгоиздатели и книготърговци, разположени в 54 шатри на 1300 кв.м. изложбена площ в парка пред НДК. 

Културната порграма на изложението е изключително богата и включва представяния на книги, премиери и срещи с автограф както в специално изградения Литературен кът, така и по щандовете на самите издателства.

Изминалата година от последния книжен панаир през юни 2020 г. бе тежка и изпълнена с предизвикателства за българските издатели. Въпреки това, те успяха да зарадват читателските ни сърца с прекрасни книги, които не бива да пропускате. Открийте препоръките на екипа на „Аз чета“ в тази статия, а ако не сте от София или не предвиждате разходка до ПроЛетния базар на книгата, надникнете в Ozone.bg, където също ви очаква страхотна селекция от книги с отстъпка от 15% до 80.

Габриела Кожухарова препоръчва

„Край никой път“ от Мия Коту (изд. „Жанет 45“, шатра 30)  

Един от най-прекрасните сборници с разкази, на които някога съм попадала. Невероятно красивата проза на мозамбикския писател Мия Коту е предадена великолепно на български от преводачката Даринка Кирчева и четенето представлява чисто, ненарушимо удоволствие. Това омайно пътешествие в магическия реализъм е изтъкано от скърби, фантазии, чудатости, сласт и неподправена човечност. Сборникът е пълен с толкова много изящни изречения, че която и страница да отгърнете, ще ви плени. Съвършената книга, на която да се отдадете през лятото – сезона на бягствата от реалността. 

Диляна Денева препоръчва

“Около Исландия за 14 дни” от Крум Крумов (изд. “Вакон”, шатра 37)

Тази книга ме намери в много подходящ момент и струва ми се, ще съм благодарна завинаги на автора ѝ – Крум Крумов. В нея има толкова много, за което си струва да я прочетете. Има вълнуващо пътешествие из не до болка позната туристическа дестинация. Има среща с природата и смирението, което нейната сила неизменно буди. Има изследване на собствените граници на възможното и преминаването отвъд тях. Заобичах “Около Исландия за 14 дни” на първо място заради важните послания, които открих в нея, поднесени с безупречния финес на човек, който умее да пише прекрасно, а сякаш дори не осъзнава колко добър е в това. От книгата струи ненатрапчива скромност, чувство за хумор, а за пътешествениците, изкушени да последват примера на Крум – и куп практични съвети. Горещо и от сърце я препоръчвам!!!

“Годината на бягствата” от Санджив Сахота (изд „ICU“, шатра 41)

Доскоро имаше една книга, за която се сещах, когато станеше въпрос за индийската култура в пълната ѝ многоликост – “Крехко равновесие” от Рохинтън Мистри (изд. “Лабиринт”). Продължавам да говоря за нея с възхищение в книжни разговори, но за мое огромно удоволствие вече нареждам до нея и “Годината на бягствата”. Романът е мащабен и дотолкова увлекателен, че неусетно се пренасяш в живота на четиримата главни герои сякаш ги познаваш отдавна. В рамките на една календарна година действието се пренася от Индия в Англия и обратно, а съдбите на героите емигранти се преплитат по неочакван начин. В книгата има търсене на идентичност, бягство от предопределеността, бягство към себе си. Заслужава да намери място в домашната ви библиотека.

“Дракончето Ринти” от Доника Ризова (изд. “Мармот”, шатра 51)

Когато една история е добра, няма място за възрастови ограничения. Ето защо, не само племенниците ми препоръчват тази книга, а и аз – на малки и пораснали читатели! Дебютният роман на журналистката Доника Ризова е посветена (според мен поне) на полета на детското въображение – това, което често ни спасява в трудни моменти. Да умеем да го използваме в наша полза е изкуство, на което можем да научим децата си. Или пък те да научат нас – да, по-скоро това! При всички положения, препоръчвам да попътувате до Майорка с тази книга, да я четете с детето си и заедно да откривате съкровищата, скрити в нея. 

Вижте и видеото ни за нея – тук, както и откъс – тук.

“Болка” от Цруя Шалев (изд. “Жанет 45”, шатра 30)

Първата ми среща с израелската писателка беше с този роман, макар на български да е издаден и “Любовен живот”. Ако сте почитател на книгите, чиято сила е изследването на психологията на героите, то не бива да пропускате тази! Ирис е 45-годишна омъжена жена, майка на две деца и директор на училище. Животът ѝ е навлязъл в известна рутина и на пръв поглед в него няма нищо кой знае колко впечатляващо. Тя лекува физическите болки, останали от терористичен атентат, който е преживяла и който е оставил сериозни поражения на тялото ѝ. Истинската болка в живота ѝ обаче е душевна. Всичко в подредения ѝ живот се преобръща, когато среща младежката си любов Ейтан – случайно, като на филм, както може да се случи и в живота всъщност. Именно съвсем реалистичният поглед върху преживяванията на героите е силата на книгата – няма нищо, което да звучи преувеличено или фалшиво. Да проследяваме болезнената дилема на главната героиня е толкова автентично, че на моменти се чувствах като воайор, надничащ без позволение в чужд живот. Харесвам книги, които те поставят пред сериозна морална дилема, поставят те сякаш в тестова среда за проверка на собствените ти принципи. Винаги е любопитно да наблюдаваш собствените си реакции, докато авторът разказва своята версия.  

Прочетете откъс от книгата.

“Клара и Слънцето” от Казуо Ишигуро (изд. “Лабиринт”, шатра 38)

Ишигуро изобщо няма нужда да бъде валидиран през моята препоръка, точно както и аз нямам нужда от пролетен базар, за да говоря отново и отново колко много пропускате, ако не го четете! Новият му роман е поредна литературна наслада – сюжетът е повече от актуален, а леко мистериозната атмосфера и очакването докрай за това накъде ще те отведе авторът могат да те държат будни до късно нощем. Клара е изкуствен приятел, който се учи да прилича на човек и да изпълнява пълноценно ролята, предопределена от създателя ѝ. Най-мощно въздействие у мен предизвика тази дисекция на човешката същност, наглед хладно и методично разказана от Ишигуро. Под въпрос са поставени основните ценности на човешкия род – нещо, което днес може да четем като научна фантастика, а след време да бъде хроника на нашето съществуване.

Прочетете откъс от книгата.

Ива Иванова препоръчва

“Верига от злато” от Касандра Клеър (изд. “Ибис”, шатра 18) 

Това е първа книга от дългоочакваната нова поредица на любимата ни Касандра Клеър. Книгата носи на читателите обичайното за света на ловците на сенки вълнение с цялата си динамика, битки с демони и романтика, но този път действието се развива в самото начало на XX век. Историята проследява децата на любимите ни герои от „Адските устройства“, както и прекрасната Корделия Карстерс, в които просто няма как да не се влюбите. Ако сте фен на другите произведения на Касандра Клеър, тогава със сигурност ще се насладите и на „Верига от злато“.  

Прочетете ревю за книгата тук.

“Да живеят кралиците!” от Ема Мериът (изд. “Прозорец”, шатра 7)

Книгата разказва историята на понякога забравени от историята велики владетелки от близкото и по-често далечното минало. Всяка от историите за дамите, които са намерили мястото си сред страниците на изданието, си заслужава да бъде прочетена, а начинът, по който са предадени, само усилва удоволствието от четенето. Допълнителен елемент, който прави книгата още по-симпатична, са невероятните илюстрации преди разказа за всяка една от тези велики владетелки. 

Мариана Конова препоръчва

“Обетованата земя” от Барак Обама (изд. “Софтпрес”,  шатра 41)

В тези 800 страници (които всъщност са само първата част от президентските мемоари на Обама) ще откриете много подробности за важните и сложни решения, които Обама е трябвало да взема като президент на САЩ. Лично за мен  обаче силата на тази книга не се крие в конкретните детайли, а в цялостния поглед за начините на правене на успешна политика не само в САЩ, но и навсякъде по света. Тя дава мащабния поглед за разбиране на този процес, който липсва на някои хора в България. Иначе, за разлика от съпругата си, в своите мемоари Обама спестява много детайли от личния си живот, особено живота преди да стане политик, но също като нея, на моменти оставя у читателя усещането за болезнена откровеност, особено при признаване на някои сериозни грешки. 

“Това никога няма да стане” от Марк Рандолф (изд. “Обсидиан”)

Книгата излезе на пазара през миналото лято и за мен е едно от събитията на 2020 година. За разлика от някои други книги, описващи успехите на компании от Силициевата долина, в тази авторът и един от основателите на “Нетфликс” още в самото начало иска читателят ясно да разбере, че преди да успее даден проект, хората зад него са работили с дни по неуспешни и направо лоши бизнес идеи и че фразата “Това няма да стане” може да бъде и един от най-мощните мотиватори нещо да се случи. Ревю на книгата от Алекс Кръстев може да откриете туктук може да прочетете 20 съвета за стартъпи от Марк Рандолф, а откъс ще намерите в сайта, посветен на най-хубавото от книгите – тук.

Милена Златарова препоръчва

 “На смелите се прощава” от Крис Клийв (изд. „ICU“, шатра 41) 

Действието на последния роман на британския писател Крис Клийв се развива в периода 1939 – 1942 година, в бомбардирания Лондон и обсадената Малта по време на Втората световна война. Войната отнема възможността за избор на четиримата приятели – Мери, Том, Алистър и Хилда. Те са едни от многото безименни фигури, обикновени хора със своите обикновени мечти, оказали се внезапно в центъра на ужаса. Всеки от тях бива въвлечен в общата трагедия и плаща жестока цена. Ако се колебаете дали ви се чете поредния роман на тема “война”, ще добавя, че “На смелите се прощава” е брилянтно изпипана книга, в която всяка дума е претеглена и прецизно поставена на мястото, а впечатляващият раздвижен диалог буквално те пренася на улиците на Лондон.

Прочетете ревю за книгата тук и откъс – тук.

“Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат (изд. “Лист”, шатра 4)

Много харесвам поредицата “Детски шедьоври на велики писатели” на издателство “Лист”, която ни дава възможност да погледнем на прочути имена от литературния свят под друг ъгъл. В “Кухнята на госпожа Черешова” виждаме една остроумна, забавна, щедра на фантазия и хумор Силвия Плат. Книгата събира три истории, две от които са писани за нейните деца Фрида и Никълъс. Абсолютен фаворит сред тях ми е “Книгата на леглата”, написана в стихотворна форма и великолепно преведена от Стефан Русинов. Като добавим към това и изящното оформление на Капка Кънева, “Кухнята на госпожа Черешова” е твърде изкушаваща и освежаваща, за да я пропуснете! 

“Поздрави от синята палатка” от Петя Кокудева (изд. “Жанет 45”, шатра 30)

Петя Кокудева има страхотно око и дарба на разказвач. Винаги следя с интерес нейния профил във Facebook, където тя щедро споделя любопитни истории, някои от тях съвсем обикновени на пръв поглед, но неустоими прелестни. Бях очарована от книгата ѝ, която ми прилича на кесийка, пълна с цветни камъчета. Ровиш се като дете в нея и вадиш камъче след камъче, всичките причудливи и интересни. Вместо пространни пътеписи на посетените места, Петя Кокудева реди пъзел с парченца от истории, срещи, усмивки, слънца и дъждове, ледници и пустинници – много личен и въздействащ поглед към многообразието на света.  

 “Дракончето с шоколадово сърце” от Стефани Бърджес (изд. “Ибис”, шатра 18)

Авантюрин е най-свирепият и смел дракон в планината, но си има слабо място – обожава шоколад. Подмамена от неустоимото изкушение, Авантюрин губи драконските си сили и се превръща в обикновено момиче, което трябва да се бори с нови предизвикателства. “Дракончето с шоколадово сърце” е прекрасна приказна история за смелостта да бъдеш такъв, какъвто си, за страха от провала, който много често ни спира да опитваме нови неща, за приятелството и неподозираните страни, които откриваме в себе си. Книгата е подходяща за деца между 8 и 12 години, но с удоволствие я препоръчвам и на възрастни с вкус към детската литература.  

 „Хотел Ирис” от Йоко Огава (изд. “Колибри”, шатра 29) 

Йоко Огава се нарежда сред значимите имена в съвременната японска литература. Носител е на престижните литературни награди “ Акутагава” и “Танидзаки”. Нейният стил е интимен, камерен, деликатен, с изключително внимание към психологическите детайли. “Хотел Ирис” е втората ѝ книга, която излиза на български език. Тя е съвсем различна от “Любимата формула на професора”, много по-мрачна и предизвикателна. 

Седемнайсетгодишно момиче, отглеждано без особена любов от майка си, която го използва като евтина работна ръка в семейния хотел с претенциозно име, започва необяснима връзка с възрастен мъж – клиент на хотела. Пробуждащото се еротично чувство се смесва със смазващо унижение и брутално сексуално насилие. С всяко посещение Мари губи частица от себе си до състояние на пълна безчувственост. Въпреки смущаващите сцени в романа няма нищо вулгарно. С нежност и проницателност Йоко Огава се доближава до максимално възможния литературен образ на връзката между жертвата и насилника. Романът заслужава да бъде прочетен дори само заради майсторския подход на писателката към темата, пречупена през призмата на една различна култура.

Прочетете ревю за книгата тук.

Милена Ташева препоръчва

“Скандалният живот на Евелин Хюго” от Тейлър Дженкинс Рийд (изд. Локус, шатра 34)

Красива история за истинската, но невъзможна любов. Образът на Евелин Хюго е вдъхновен от някои от най-големите имена от т.нар. “Златна ера” на Холивуд – Вивиан Ли, Елизабет Тейлър, Рита Хейуърт… Но и много различен от тях. Отвъд светлината на прожекторите и фалшивото злато на наградите, това е история за любов и предателства, саможертва и изкупление. Абсолютно завладяваща.

“Пиранези” от Сузана Кларк (изд. “Лабиринт”, шатра 38)

Това е една от онези книги, за които спокойно можеш да кажеш, че не са за всеки. Романът се заиграва с окултизъм, наука, изкуство и митология, за да оплете читателя в мистериозен лабиринт. Докато се лута в него, читателят ще се наслади на разкошен език и стил, изящно преведени от Емилия Масларова. Финалът е достоен за класическа мистерия.

“Сън” от Камелия Кучер (изд. “Хермес”, шатра 35)

Силна, тъжна книга за стените, които издигаме, за да защитим сърцата си и които накрая ни задушават. Това е книга за битките, които печелим малко преди да загубим войната… За любовта, която цял живот ни се изплъзва заради егото и за времето, което започваме да ценим, когато изтече между пръстите ни. Но е и книга за надеждата, за обичта и за вярата, че винаги имаме още един шанс. 

“Шестият пръст” от Диляна Манева (изд. “Сиела”, шатра 17)

Бърз, кинематографичен роман за корените и съзряването. Павел Роглев пристига в България, за да прекъсне връзките си си родното, но, противно на клишетата, не открива себе си, а сякаш се загубва още повече.

Прочетете ревю за романа тук.

Мартина Ламбова препоръчва

„Малък живот“ от Ханя Янагихара (изд. “Лабиринт”, шатра 38)

Това беше роман, от който се страхувах и ме притесняваше – много исках да го прочета, но бях останала с впечатлението, че не е за мен – че няма да го разбера, че ще ми е прекалено тежък като сюжет, че няма да успея да се преборя с над седемстотинте му страници и ще ми доскучае. Беше, до една вечер, в която го разлистих в книжарницата, зачетох се на произволна страница и дотолкова се впечатлих от увлекателния и лек стил на авторката, че си тръгнах с него от там, без да мисля за всички онези бариери, които сама си бях поставила преди. Всички до една се стопиха, и с право. Историята на Джуд и неговите приятели е една от най-красивите, тежките, увлекателни и пропити със смисъл истории, на които съм попадала някога. Миналото на Джуд, главният герой в романа, е безкрайно сложно и мъчително, но въпреки това, главните герои в неговото бъдеще – приятелите му, успяват да му подарят един по-хубав свят. „Малък живот“ проследява пътя на живите рани и на незаличимите белези – физически и душевни, които обуславят съществуването на Джуд – от началото до края. Какви сме ние през погледа на хората, които ни обичат? Този роман предполага едно дълбоко потъване в най-жестоката човешка мъка, но носи със себе си и ярката увереност, че няма живот без смисъл. Че всеки е обичан от някого, независимо колко му е трудно да го повярва.

„Затвори сърце“ от Константин Трендафилов (изд. “Жанет 45”, шатра 30)

Книга, която подминавам от години, защото все бягам от „модата“, от супер хайпа на тийнейджъри по каквото и да е. Колкото и да не ми се иска да го призная, позволила съм си да подценя автора заради музикалното му амплоа (което всъщност ми е забавно и харесвам, просто не го приемам насериозно), въпреки че много харесвам поезията му. В „Затвори сърце“ Трендафилов се обръща към неособено далечното минало, когато мутренският живот е бил по-неприкрит и не чак толкова излъскан, какъвто е в днешно време. В романа се срещаме с Юли и Тони – двама различни мъже, поели по различни пътища, но попаднали на едно и също място – заради любовта, заради заслепението, заради грешките. Заради малкото Голямо зло, покварило за момент душите им. Накъде обаче ще поемат след това? Романът е написан впечатляващо добре, още повече за дебют. Прочетете го или го изслушайте в Storytell, както направих аз. Прочитът на Антоан Петров е просто великолепен.

„Ръководство за лоши дни. Трикове за по-лек живот“ от Евелине Хелминк  (изд. “Колибри”, шатра 29)

Истинско пиршество за сетивата и живота. Дебели корици, луксозна хартия, красиви и пъстри плакати/слогани и безценни съвети, които да направят живота ни по-лек. Разбира се, вътре няма да откриете кой знае какво ново, не е ядрена физика, но всички знаем колко е трудно понякога да се срещнем със себе си, да удостоим собствената си личност с време и внимание, каквито заслужаваме и каквито няма как да получим от никаква външна сила. Вътрешното ви Аз ще ви бъде благодарно, че сте си припомнили или тепърва сте научили за всички тези малки хитринки, които авторката, главен редактор на нидерландското списание Happinez, е подбрала в тази книга. А библиотеката ви с удоволствие ще се накипри с това луксозно и красиво томче! Щастието се крие в малките неща – още като погледнете изданието, ще изпитате душевно удоволствие!

„Образована“ от Тара Уестоувър (изд. „Enthusiast“, шатра 5)

История, кояго не бива да пропускате. Книгата разказва за живота през погледа на авторката – тя е автобиографичното разкритие и последната „бомба“, хвърлена от Тара към семейството ѝ. Отгледана далеч от цивилизацията, в семейство на радикални мормони, Тара израства на сметището за скрап, необразована и застрашена от агресевните методи за работа и възпитание на баща ѝ и единия ѝ брат. Можете да прочетете цялото ми ревю за книгата тук, но дори и да нямате време за това, просто знайте, че „Образована“ действа като студен душ, като звучен, отрезвяващ шамар. Непременно ще ви откъсне от зоната на комфорт и ще ви покаже други гледни точки, един различен свят, който съществува парарелно с нашия привидно уреден такъв. Защото навсякъде по света има деца, които са изпаднали от системата по една или друга причина. За щастие, немалка част от тях са се превърнали в прекрасни хора, веднъж осъзнали всичко, което им е било отнето предварително. Като самата Тара. 

Таня Клясова препоръчва

“Двор от сребърни пламъци” от Сара Дж. Маас (изд. “Егмонт”)

“Двор от сребърни пламъци” е най-новият и четвърти роман от поредицата “Двор от рози и бодли”, която в последните години се наложи като една от най-популярните в YA жанра. Признавам си, че едва наскоро отгърнах страниците на първата книга и бях запленена от историята на Фейра Арчерън. “Двор от сребърни пламъци” обаче е съсредоточен върху сестра ѝ, студената Неста, превърната в безсмъртен Върховен Елф против волята си, и надарена с ужасяващи сили, които плашат и нея, и близките ѝ. След края на войната, развила се в “Двор от крила и разруха”, Неста не може да се справи с преживените ужаси и загуби, и саморазрушителното ѝ държание принуждава семейството ѝ да предприеме действия, които никак не са по вкуса ѝ. Междувременно, нова война заплашва света на елфите и хората и Неста и ключът към нейното потушаване. За целта, тя и командирът на армията на Дворът на нощта – Касиан – трябва да се изправят пред редица опасности. Въпреки че никога не съм харесвала Неста, “Двор от сребърни пламъци” хвърля нова светлина върху характера ѝ и обяснява гордото и студено отношение, с което тя отблъсква близките си. Романът ни връща към редица любими герои от първите части, но и ни запознава с нови интригуващи персонажи, които със сигурност ще вземат важна роля в развитието на историята. Макар че “Двор от сребърни пламъци” е обемна книга, се чете бързо и горещо я препоръчвам на почитателите на Върховните елфи. 

Цветомила Димитрова препоръчва

“Искрици в мрака” от Шарън Камерън (изд. “Хермес”, шатра 35)

Това не е поредният роман за Втората световна война. Това е книга за една силна жена, изправена пред изключително трудни избори. Жена, която решава да застане на страната на доброто и така излага живота си на опасност. С всяка следваща страница историята ѝ става все по-удивителна и е трудно да повярваме, че е основана на реални лица и събития. Книгата е написана по мемоарите на Стефания Подгорска и макар че отразява жестоката реалност на войната, накрая оставя читателя вдъхновен, изпълнен с решителност и увереност, че човешкият дух е способен да преодолее всяка трудност. А още една причина да прочетете книгата, е прекрасният превод на Камелия Кучер. 

“Невидимият живот на Ади Лару” (изд. “Емас”, шатра 1)

Това беше първата ми среща с В. Е. Шуаб, но със сигурност няма да е последната. Романът е увлекателно пътешествие във времето, което ни кара да се замислим каква цена сме готови да платим, за да сбъднем най-съкровеното си желание. Един избор, продиктуван от отчаянието, дава на младата Ади свободата да живее без да зависи от никого и нищо. Но може ли такъв живот да остави следа? Ще минат стотици години, докато Ади търси отговор на този въпрос. Заедно с нея читателят ще посети Париж, Флоренция, Ню Йорк, ще се научи да цени красотата на изкуството, музиката, книгите… и силата на една идея. Това е роман, който увлича, замисля и вълнува до самия край, а всяка страница е изпълнена с вдъхновяващи цитати – така че текстът се превръща в истинска наслада за всеки читател.

“Преобърнати съзвездия” (изд. “Хермес”, шатра 35)

Това е вторият роман от Деметра Дулева. Книгата разказва историята на Йоана – доказал се специалист в парижка болница. Едно неочаквано обаждане я връща към спомените за тийнейджърските ѝ години в пансиона на елитна езикова гимназия в Пловдив. Съзряването, първата любов, първите силни приятелства, първите тежки моменти… Преживяваме всичко това заедно с героинята и неизменно се връщаме към своите собствени спомени. Втората сюжетна линия отвежда читателя в Мадагаскар и прави интересен паралел между живота на местните и съвременната действителност в Европа. Потопена в този различен свят, Йона търси отговори и начин да се раздели с миналото… или може би – начин да го приеме.

След “Странстващият албатрос” това е един още по-зрял роман от Деметра Дулева, който всеки почитател на българската литература ще оцени.

“Огледални убийства” от Антъни Хоровиц (изд. “Еднорог”, шатра 26)

Продължение на изключително популярния криминален роман “Мозайка от убийства”. Ако обичате класическите детективски истории или вълнуващите мистерии, препоръчвам да прочетете всички романи на Антъни Хоровиц. Освен писател, той е и сценарист, работил по някои от най-популярните британски криминални сериали. И талантът му си личи от всяка страница. Макар че според мен “Мозайка от убийства” ще остане по-впечатляващата, заплетена и многопластова книга, продължението ѝ също е изпълнено с обрати, които ще изненадат всеки почитател на жанра. 

Тревожна кръв” от Робърт Галбрейт (изд. “Колибри”, шатра 29)

Поредната книга от поредицата за Корморан Страйк. Новото разследване на детектива и неговата смела сътрудничка Робин е още по-увлекателно и заплетено. В малко повече от 800 страници двамата трябва да разплетат стар случай, да изяснят личните си взаимоотношения и да поддържат нарастващия брой случаи в детективската агенция. Този водовъртеж от събития прави книгата динамична и реалистична. В същото време Галбрейт (напомням, че това е псевдоним на Дж. К. Роулинг) запазва своя стил, напомнящ класическите детективски романи. Постепенно разкрива детайли за престъплението, нови следи и насоки, което кара читателя да се чувства като част от разследването и го приканва да разплете загадката, заедно с героите. 

Снимка на публикацията: Freepik