Едва ли се очаква книга на бивш борец срещу мафията да започва със съвети за отстрелване на дивеч, чакане на пусия и поставяне на капани по време на лов. Прекалено директно, прекалено цинично е. Такова обаче е началото на „Ловец на мафиоти“ от Алфонсо Сабела (изд. „Ера“) – италианския магистрат, чиято работа води до влизането в затвора на десетки бандити от средните и високите етажи на сицилианската Коза Ностра. Замисляш се как начинът на функциониране на самата мафия е толкова циничен и безпощаден, че няма причина разказите за борбата с нея да галят с перо.
Първата книга на Сабела (следващата – „Заразената столица“, ще бъде на пазара на 18 септември) е странна амалгама от спомени, легенди и правораздавателни похвати, преплетени във върволица от имена, които ще запомните много трудно. А имената и изобщо споменатите мафиоти на страниците й са буквално стотици – в един момент човек има чувството, че Сабела е споменал дори дребните „шанаджии“ и в най-малките сицилиански градчета.
Подходът му никак не е лишен от смисъл – във въведението, което обяснява предимството на местните ловци пред „гостуващите“ бракониери:
Техните резултати се дължаха на един много важен факт: познаване на терена. Те се движеха в гората като господари. Познаваха местоположението на всяко място за водопой, всяко стесняване на пътя, всяка възможна хралупа или скривалище. Перфекционисти. Ясно им беше как реагират заекът или лисицата, как се придвижват през различните часове, през различните сезони и при определени метеорологични условия.
Така и бившият магистрат в Палермо познава отвътре механизмите на Коза Ностра и още при включването си в местната прокуратура през 1993 г. започва да променя работата на местно ниво.
След атентите срещу съдиите Паоло Борселино и Джовани Фалконе през 1992 г., за които са използвани стотици килограми тротил, италианската държава е решена да се изправи лице в лице срещу мафията. И да я победи. Сабела се оказва един от онези смели хора, готови да се превърнат в „ловци на мафиоти“, преследвайки дори най-малките подробности, прекарвайки безсънни нощи над хиляди страници с показания на „разкаяли се“ – „мъже на честта“, които са се съгласили да сътрудничат на държавата срещу по-ниски присъди.
„Ловец на мафиоти“ обхваща почти десетилетие от работата на Алфонсо Сабела и от тази гледна точка дава чудесен поглед върху промяната на методите при борбата с мафията. Новите технологии помагат по чудесен начин на „Антимафия“, но Коза Ностра също не спи – в един момент технологичната гоненица става динамична буквално като във филм.
И няма как четенето на книгата да не върви със съпоставка с българската действителност – корупция по високите етажи на властта, подкупи, убийства, отвличания, нежелание на разследващите органи да вършат ефективно работата си. Обществото ни сякаш не иска и отказва да узрее за нуждата от адекватен удар срещу престъпността – някакъв национален Стокхолмски синдром, примесен с феодализъм. А всъщност един достоен „Ловец на мафиоти“ е това, от което България има нужда точно сега.
