„Обичам те до лудост“ от Яхим Топол (изд. „Парадокс“, превод от чешки: Анжелина Пенчева) e първата поетична книга на автора. Излиза през 1988 г. в самиздат и получава Наградата за неофициална литература „Том Стопард“ на фондация „Харта 77“, базирана в Стокхолм. Първото официално издание на стихосбирката е от 1990 г.
Как изглежда светът през очите на млад, дългокос бунтар, „подривен елемент“, който преживява между тайни концерти, дисидентски срещи и спорадични посещения в районното? Буен, нелогичен, упадъчен – но никога празнословен – в тези ранни поетични творби Топол изгражда своя портрет, с неочаквана самоирония: единственото законно средство за съпротива срещу враждебното статукво Сред лирическите образи преобладава безразличието, а интимните и еротичните мотиви са облечени в горчивина.
Именно особеният език подчертава визията на автора, че непримиримият дух е дъхът на ъндърграунд културата. Така още тази изначална стихосбирка чертае траекторията на познатото ни по-късно творчество на Топол. Прочетете три стихотворения от книгата при нас.
Случайни 23
тотална мобилизация
на съвършено непознат човек изтропах
живота си от край до край,
защото хич не го интересуваше,
на брат си вчера пък разправях
за войната,
и на родителите си все разяснявам
за тоталната мобилизация
на N-тата любима от планетата Земя
отново дрънках за тоталната мобилизация,
а тя пък е тотално обгазена,
нали се движи все сред наркомани
и чейнчаджии, в подлезите,
където те ѝ плюят във краката,
докато тя на кон воюва с нещо,
някъде между манията за преследване
и всички други мании и лудости,
ще я осведомя, защото нищо не разбира,
направо си е образец на чешка версия
на абсолютен неспасяем изверг
и „Руде право“ писа за което
в неделното военно приложение
на страница 4
в тоталната мобилизация
на всеки обяснявам за военно положение
ами така де! патенцата грозни
ще се превъплътят в прекрасни лебеди,
само дето това не ми говори нищо,
макар да съм тъй нежен
насред тоталната мобилизация
Този член на вери хепи фемили е само 9 см!
оставя белези в живота ми
и шумоли в сърцето
рита ме по раната
умрелият ми прародител
в прегръдките си в клетка в лудница
държа изгнила кост с лице
обичана старица скъпа
тя точно тя е моят прародител
вдишвам смъртта ѝ
ама че следобед гаден!
под кръста метър по-надолу
имало циментови основи
слушам
как съболезнования изказват на баща ми
семейството трябвало да изтръгне корените
на дървото, дето е изсъхнало отгоре,
че да не обгърнат, да не впримчат
черепа, дето лежи
само на девет сантиметра от цимента
както ни обясни гробарят
тайнствен сезон
недей се жалва за безбройните си болести
само години след като умреш
те ще са национализирани и общи
във този свят студен и подозрителен
където плащаш данък във войната
срещу данъкоплатци като теб самия
по пътя към света и във самия свят
започва всичко да е подозрително
приятелите ти насам-натам се шляят
в студени, мрачни и усойни улици
пулс на сърце сред руини е този екот
където то лежи като кутре умряло
напъхано в чувал
самотниците са безумно подозрителни
изобщо не излизат от единствения парк
където се мотаят с ножове под якето
някакви птици тайнствени веднъж завинаги
са си наумили да не липсват никому
на този град сред мърлявата композиция
в една нощ само всички девственици се превърнаха
в противни стари свини под рева
на месеца, разгонен бесен самец
просто сезонът стана някак тайнствен
не помня откога не съм трескал мацка,
не помня и затворническия си номер
не знам и как изглеждам
във този свят тъй адски подозрителен
в годината не знам кога
