Криминални романи чета още от времето, когато връстниците ми се вълнуваха от „Здрач“. Не ме разбирайте погрешно, именно аз бях човекът със…
Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
До неотдавна аржентинската литература се свързваше предимно с имена като Хорхе Луис Борхес и Хулио Кортасар. Днес младо поколение писатели излиза извън…
Всяка уважаваща себе си история за четене на Хабермас започва или със срив, или с амбициозно участие в конференция по комуникации. Моята…
„Аз не съм писател в класическия смисъл. Аз съм човек, който събира гласове.“— Светлана Алексиевич Светлана Алексиевич не изобретява думи. Не търси…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
Прочетох „Фокус“ (изд. „Жант-45“, превод: Здравка Петрова) след интервюто си с Мария Степанова – неволен жест на хронологична неправда, който все още…
Мария Степанова: Всички романи и стихове са драскулки по стената на затвора, който ще напуснем
20 мин.
Мария Степанова е от онези редки съвременни писатели, които не просто се вглеждат в паметта, а я моделират, превръщат я в личен…
Има книги, които не искат да бъдат харесани. Които не търсят разтоварване, не предлагат удобни сюжети, нито изходи. Те не ни прегръщат….
За мен Ф. Скот Фицджералд винаги е бил джаз. Меки обувки, изискано отчаяние, полъх от хартиен ветрец с аромат на бърбън и…
