Започнах „Тайната на моя съпруг” (изд. „Хермес“) на Лиан Мориарти с положителна нагласа и интерес. От една страна беше интригуващата анотация, от друга, авторката вече ми беше позната с неин предишен роман, който бях прочела преди година и много ми беше харесал.
Сюжетът се върти около 3 жени, чийто път ще се пресече наистина много драматично. Това са Сесилия Фицпатрик, щастливо омъжена майка на 3 деца, която един ден случайно открива писмо от съпруга си, адресирано до нея, което би следвало да отвори след смъртта му. Тес О’Лиъри, която също си мисли, че има щастлив брак, докато един ден мъжът й не й съобщава, че е влюбен в най-добрата й приятелка, която също така е нейна първа братовчедка. И накрая идва Рейчъл, вдовица, чийто син най-неочаквано й съобщава, че заедно с жена си заминават за 2 години за Ню Йорк. Тя е съсипана от новината, защото това ще я раздели с нейния внук.
Всичко това е чудесно начало за един интересен и изпъстрен с изненади сюжет и такива има. Но по някаква причина Лиан Мориарти е решила да напише история с по-песимистично настроение. Като се почне от съвсем дребните описания на семеен живот, от които лъха на такова скучно еднообразие, та се стигне до решението за финал на романа.
Явно е, че Лиан Мориарти се е опитала да изгради чрез трите си героини образа на средностатистическата майка и съпруга и е успяла, но по възможно най-дразнещия начин. Крайният резултат е нещо като австралийска версия на „БГ мама“, използвано в най-отрицателния смисъл на думата. И когато ежедневието на Сесилия и Тес бива разбито на пух и прах и би следвало да усещаш загубата им, не успяваш да почувстваш нужната съпричастност. Наред с това са и намеците за нещо трагично, което ще се случи, които са вмъкнати още от първите страници на книгата. Всъщност това, което ми липсваше, беше надеждата, колкото и минимална да е тя. Просто Лиан Мориарти е попрекалила с минорните нотки в романа и оттам идва чувството на обреченост, докато четеш. И явно нещо толкова малко прави огромна разлика.
Като цяло реакциите и отношението към света на героините са реалистични, но сериозно, ако мъжът ми ми съобщи че се е влюбил в най-добрата ми приятелка, го очакват някои доста неприятни изненади. Със сигурност няма да му се размине както на Уил, съпруга на Тес.
Идеята на романа е добра, но е развита по начин, който отива в доста мрачна насока и води до финал, който в по-голямата си част не ми допадна. Може би съм твърде сурова в оценката си, но просто това са чувствата ми след прочитането на „Тайната на моя съпруг”. Вероятно романът ще се хареса на хора, които обичат по-драматични истории, мрачни тайни и изневери на съпрузи и прочее житейски проблеми от битов характер. За да съм справедлива, ще посоча, че стилът на Лиан Мориарти е много приятен и книгата се чете бързо и със сигурност ще си намери своите читатели, за които ще бъде увлекателна.
Вижте още ревюто на Преслава за „What Alice Forgot“ на Лиан Мориарти.