Миналата седмица в Azcheta.com излезе публикация за различните видове читатели. Аз се разпознах в няколко типажа, един от които е този, който обича да чете детски книги. Независимо, че съм минала годините, в които този тип книги би следвало да ме забавляват, истината, че много обичам да се потопя в света на детските герои.
Затова и реших последните дни от отпуската да прекарам с „Теория за любовта от пръв поглед” на Дженифър Смит. Главната героиня е Хадли, 17 годишна тийнейджърка, която трябва да отиде на сватбата на баща си в Лондон. В самолета от Щатите до Англия се запознава със симпатичния Оливър. Дали тяхната среща е предопределена от съдбата, тъй като става възможна, само защото Хадли изпуска своя полет и така успява да се запознае с Оливър? Двамата се влюбват, докато трае полета, а Хадли най-сетне успява да приеме мисълта за развода на родителите си и новата жена на баща си.
Хадли е типичната тийнейджърка, а Оливър идеалното момче, което да представиш вкъщи. Авторката се е справила добре с представянето на образите и мислите, които предполагам вълнуват един тийнейджър (забравила съм какво е да си на 17). На мен не ми се е налагало да минавам през развода на родителите си, така че не успях да се потопя изцяло в историята, нито да я разбера.
И въпреки че знаех какво се захващам да чета, Хадли ми се видя просто едно гневно младо момиче, типично за годините си. Ако мога да определя книгата, то това е чиклит за тийндейджърки, но в конкретния случай бих прочела типичния чиклит за жени. Препоръчвам я обаче на момичетата, може да ги накара да се позамислят за някои неща и взаимоотношенията с родителите.
