Откъс от „Записки от един малък остров“ на Бил Брайсън
Според мен има три причини, поради които не можете да бъдете истински нещастни.
Първо, вие сте се родили. Това само по себе си е едно изключително постижение. Знаете ли, че всеки път, когато баща ви е еякулирал (а той го е правел доста често), е отделял около двайсет и пет милиона сперматозоида – достатъчно количество, за да може да заселва Великобритания наново на всеки два дни. За да се родите вие, е трябвало не само да принадлежите към една от малкото партиди сперматозоиди, които са имали поне теоретичния шанс да оцелеят, а той е бил минимален, но е и трябвало след това да се състезавате с още около 24 999 999 гърчещи се съперници, които са се опитвали да преплуват влагалищния Ламанш на майка ви, за да дебаркират първи на зрялата яйцеклетка в Булон. Да се родите е безспорно най-изключителното постижение в целия ви живот. И не забравяйте, че точно толкова лесно бихте могли да се появите на този свят под формата на плосък червей.
Второ, вие сте жив. За един съвсем кратък момент в хода на вечността вие имате чудотворната привилегия да съществувате, докато в продължение на цели ери не сте имали тази възможност. И скоро отново ще престанете да съществувате. Това, че може да седите точно тук в този уникален, неповторим момент, да четете тази книга, да дъвчете бонбони, да си мечтаете за страхотен секс с онази великолепна персона от счетоводния отдел, несигурно да се помирисвате под мишниците или да правите каквото и да било, просто да съществувате, е само по себе си цяло чудо.
Трето, вие имате на разположение предостатъчно храна, живеете в мирно време, а и „Завържи жълта панделка на стария дъб“ никога вече няма да бъде номер едно в музикалните класации.
Ако постоянно си припомняте всичко това, никога няма да бъдете наистина нещастни – въпреки че, ако си говорим честно, може да се почувствате почти нещастни, ако се озовете сам в Уестън-супер-Меър във вторник вечерта и навън вали.
Още за „Записки от един малък остров“ можете да прочетете на сайта на изд. Еднорог.
