Да действаш, значи да бъдеш
Лао Дзъ (древнокитайски философ, даоист)
„Чудовищна поезия. Не мога да чета повече от едно стихотворение от тази книга”, каза за стихосбирката „Утре в 10 на Луната” (изд. „Жанет 45”) една събеседничка. Дълго се чудех. Защо чудовищна? Прочетох я няколко пъти. Ужасих се от очертаващата се тенденция сред новите ни поети за прекалена употреба на лаконичния стих, за преекспонация на скелета на езика и обезплътяването на думите. Ще отбележа, че има нужда от нов поетичен език и оттласкване от модата на: три думи, интервал, нов ред – и ето ти поезия.
„Чудовищно” – това се оказа декодерът. „Чудовищно” е понятие, с което бележим нещо извънмерно, надскачащо границите на приемливото, недопустимото. Сигурно вкусът ми се е притъпил, допуснах и пак се върнах да прочета дебютната книга на Благовеста Пугьова. Рационалната част от мисленето се включи. Стихосбирката започва и завършва със стихотворението „Разточителство”, респ. „Второ разточителство” – двойно изрязване на усещането за любимия от себе си, сюрреалистично осъкатяване на женското тяло по собствен избор. Самонараняване. Автоагресия без емоция. Буквализиране на метафорите за раздяла с мъжа.
Тя отразя косите,
за да е по-лека на тръгване.
Чакаше я дълъг път.Отряза и дясната си ръка –
тя се бе сраснала с неговата лява.
(той винаги вървеше отдясно).
(…)
Чудовищно. От друга страна този мотив присъства във фолклора. Палимпсест – като го възстановим, се чете песента „Даваш ли, даваш балканджи Йово”. Няколко подобни ръкописа се разчитат в стихотворенията на Пугьова.
Разпиляна, вихрена емоционалност, динамика на действията на различните лирически лица, затворени в лични местоимения. Пълно заличаване на възможността за личност, за назоваване. Стереотипите са обектът в „Утре в 10 на Луната”. След затваряне на последната страница усещането е за лутане на поетесата. Луната е добра отправна точка. Търсене на себе си, на устойчива идентичност. Екзистенциалният въпрос „Кой съм аз” тук е прекомпозиран като „Кой и как действа?” в социално ценното: мъж, деца, очакваните роли от жената.
Друг похват в книгата е дописващи се стихотворения – маниер на Тома Марков, който в случая е един от редакторите (заедно с Екатерина Йосифова). Любимо ми стана „Два и половина е” (част първа)
Към два и половина всеки ден
ми се умираХилав лондонски дъжд
вали
и мокри цигарата ми.
Иначе не ми пречи.Светът е чудесен.
Просто не ми трябва
Оставям ви сами да видите продължението. Героинята в стиховете е ту убийца (неумираща Медея), ту укротителка на себе си, ту защитничка на децата (иска ни се да сме Майка Тереза). Емоционалната гама се движи от свръхчувствителност до безпощадна самоирония и вулгарност – прочетете „Седим в бар с моята Мария”. В това стихотворение Пугьова използва думи, които жените трудно пишем, рядко произнасяме. И не е безцелно. Между секса и любовта, разочарованието и всеотдайността стои разпъната „на трафопоста” мислещата жена, която се съпротивлява на утъпканите пътеки. Телесни стихове. Люлеене между крайности. Чудовищно. Сближаване на границите сън-реалност по хладнокръвен начин, без страх. Зад образността на езика прозира женската уязвимост.
(…) Събуждам се, обличам се треперейки
и отивам да помагам на децата.
„Онази, дето ме уби, бях аз.”
Помни, че си будна, помни, че си будна …
Из „Лошотия”
Освен кръговата рамка, друг композиционен принцип не присъства. Темите са нахвърляни, почти шизофренично противоречиви или изненадващо продължаващи се, както споменах. От началното осакатяване и автоагресия през метаморфози в животни („Котка през зимата”, „Жената жаба”), през присъствие на деца – ту желани, ту мечтани. Неоправдано се появява премиер, президент – намесва се политическа проблематика, по-скоро като загатване и твърде декларативно. Декларативността е проблем в част от стихотворенията. Разпокъсаност вътре в стихотворенията, алогичност, която може да се приеме и като експеримент с формата. Чужди едно на друго послания в книгата. Събрани са в едно книжно тяло несхождащи се фрагменти. По формулата на спекулацията наблюдението ми може да се постави под знака на постмодерното. На мен ми идва в повече – като посинели хапки хляб, забъркани не от брашно, а само от „Е“-та.
… защото ние, хорате, сме егоисти
или
Но всъщност аз ще стъпя горе на партийния дом
и тихо ще кажа само: „Раздавайте де. Раздавайте!
Не вземането е важно, а даването!”
Из „Стъпила на партийния дом”
„Утре в 10 на Луната” е дебютна стихосбирка на Благовеста Пугьова и трудно може да се гледа на нея като на антология, както настоява четвърта корица. Авторката умело борави с различни почерци, с широк емоционален диапазон и улавя дисонансите в трудното битие на жената. Определени стихотворения са изключително силни, грабващи („Гладният“, „Рози“ например), но като цяло книгата е непълноценна. Силна заявка за талантливо писане, което, се надявам, да видим как се развива в следващи стихове.
Премиерата на стихосбирката „Утре в 10 на Луната“ е тази вечер, от 19 ч., в Cocktail Bar.