fb
Ревюта

За неравната борба на американския работник

4 мин.
V neravna borba

V neravna borba“В неравна борба” от Джон Стайнбек не е “червен” роман. Не е комунистическа пропаганда, която цели да накара хората да се борят за общото благо и да се опълчат срещу статуквото. Самият Стайнбек не е бил комунист и дори признава, че не одобрява комунистите. Въпреки това носителят на Нобелова награда за литература пише най-добрия роман за стачка в световната история, роман, чиито идеи на пръв поглед изглеждат крайно радикални. Защо?

“В неравна борба” е първата книга от трилогията (заедно с “За мишките и хората” и “Гроздовете на гнева”), която Стайнбек посвещава на проблемите на обикновения работник през Голямата депресия. Романът обхваща десетина дни като проследява зараждането и избухването на стачка на калифорнийски берачи на ябълки. Книгата, вдъхновена от реални събития, предизвиква спорове и нападки срещу автора, чиито либерални политически възгледи се разглеждат като подстрекателство.

Цялата стачка е видяна през очите на Джим Нолън, млад и разочарован мъж, който губи цялото си семейство в тогавашния режим. Търсейки смисъл на живота си и начин да намери своето призвание, Джим се присъединява към комунистическата партия. Заедно с партиеца Мак той се оказва въвлечен в стачката на работниците като подстрекател и организатор. Ниските надници и недоволството на берачите на ябълки създават благоприятна атмосфера за разпространението на социалистическата идеология за равенство и справедливост. Скоро обаче стачката се превръща в кошмар. Мъжете са принудени да живеят в ужасни условия, да гладуват и да се бият. Мак и Джим, като ръководители, непрекъснато трябва да измислят способи, за да подстрекават гнева на стачкуващите и да поддържат жаждата им за бунт. Стайнбек брилянтно проследява зараждането на една идея, нейното развитие и трагичния й, но неизбежен край.

Заглавието на романа е взаимствано от “Изгубеният рай” на Джон Милтън, където неравната битка е въстанието на Сатаната срещу Бог. Приликата между двете борби е не че техният изход е неясен, а че и двете са излишни и неоправдани. Милтън оправдава действията на Бог, като показва, че всеки бунт срещу неговата сила е безсмислен и безполезен. В творбата на Стайнбек стачкуващите искат справедливо разпределение на труда си. Както самото заглавие показва обаче, тяхното съпротивление е също толкова безизходно колкото и това на Сатаната.

Дотук, ще кажете, това си звучи като чиста пропаганда. Но не. “В неравна борба” не е просто роман за неравностойна конфронтация или за поведението на човек като индивид или в група. Това е портрет на съзряването на един мъж, Джим Нолън. Цялата стачка се пречупва през неговата призма, през неговите чувства, мисли, страдания и съмнения. Стайнбек проследява зашеметяващата промяна у Джим, от отчаяно мълчаливо момче до лидер, който може да вдъхновява масите. Обикновено хората имат нужда от години, за да изградят у себе си такава увереност и сила. На Джим му трябват няколко дни сред работниците, за да открие своята житейска философия и за да намери смисъл и страст. Въпреки това, битката е неравна. Неравна и безсмислена. Нолън е способен млад мъж, който обаче се оказва въвлечен в борба с предизвестен край. Стайнбек показва страховитите последици за индивидът, който в търсенето си на своето “аз” попада в ситуация, която използва възможностите му, но и го унищожава.

Ето защо “В неравна борба” не е комунистическа пропаганда. Идеите на нобеловия лауреат са много по-общочовешки – свят, в който качествата на способния човек се използват не в неравни и безсмислени битки, а в рационални и конструктивни действия, които биха спомогнали за въстановяването на справедливостта и за изкореняването на жестокостта на човека срещу Човека.

Прочетете още:

Ревютата на „Към един незнаен бог„, „Небесните пасбища„, „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка„, „Тортила Флет„, „Гроздовете на гнева“ и в Аз чета и ревюто на „Ярко сияние“ в Книголандия.

Не пропускайте да прочетете и публикацията за живота на Стайнбек в „Големите“