Не обичам сълзливите истории. А още по-малко драматична постановка на обречена любов между смъртоносно болни тийнейджъри. Поради тези причини доста време заобикалях „Вината в нашите звезди” (изд. „Егмонт България“) на нашумелия Джон Грийн. Късносептемврийска морска ваканция се оказа удобен момент да проверя лично на какво се дължи славата на книгата със синя облачна корица.
Хейзъл и Огъстъс се срещат в група за взаимопомощ на болни от рак. Грийн ловко избягва капана на сълзливата любовна история и връзката между тях е само поводът да подхване истински важните въпроси като „Какво ще остане след мен?” и „Какъв е смисълът на моя живот?”. Всеки иска да бъде запомнен, да остане в умовете и мислите на колкото е възможно повече хора за по-дълго време. Такова е и най-голямото желание на Огъстъс. За разлика от нас, той знае, че времето му е ограничено. Задачата му е трудна, а Хейзъл може да бъде част от решението.
Книгата ме развълнува с премерения си тон, сведената до минимум мелодраматичност и лигава романтика, с чувството за хумор и честното отношение. Любовта между Хейзъл и Огъстъс няма много варианти за развитие, но при все това авторът успява да предложи изненадващ обрат. Паралелната история на тайнствения писател, автор на любимата на Хейзъл „Всевластна скръб”, добавя допълнителна плътност на разказа и друга гледна точка към загубата на любим човек.
Романът успя да разрови пясъка на читателската ми душа и да остави следи под формата на екзистенциални въпроси. С помощта на терминално болните си герои Грийн оголва човешките стремежи и ги свежда до един-единствен – стремежът да направиш живота си смислен, независимо с колко време разполагаш. И го прави леко, ненатрапчиво, без гръмки сентенции или назидателност.
„Вината в нашите звезди” ще се хареса на подрастващите читатели не само с любовната история, но и с опита да ги постави на мястото на техен връстник, осъзнал, че е смъртен и не го очакват дълъг живот и велики дела. А когато краят на дните ти е близък, приоритетите се променят. Та, Джон Грийн ви пита какви са вашите?
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте да прочетете още ревютата на Габи за книгите на Джон Грийн „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ , „Хартиени градове„, и “ Множество „Катрини“ , на Митко за „Уил Грейсън, Уил Грейсън“, „Вината в нашите звезди“ , „Къде си, Аляска?„ и „Хартиени градове“, както и на Бела за „Вината в нашите звезди„ и „Хартиени градове“.
1 Коментар