Цели 50 години „Лятно пътуване“ (превод: Милена Попова, изд. „Colibri“) на Труман Капоти престоява в кашон и само поредица от щастливи случайности прави възможно намирането му. С аукционната къща „Сотсбис“ се свързва човек, чийто чичо е бил портиер в сградата, в която Капоти е живял прз 50-те. След успеха на „Хладнокръвно“ писателят напуска апартамента си, заявявайки, че повече няма да се върне, и възлага на домоуправителя да изхвърли всичките му вещи в боклука, в това число и кашон с писма, фотографии и ръкописи на неиздавани творби.
Капоти на никого не е споменавал за „Лятно пътуване“ и не е ясно дали е имал желание да се публикува. Тази творба обаче хвърля яснота върху таланта на младия и все още прохождащ автор, и то по времето, когато първото му знаково произведение „Други гласове, други стаи“ кара критиците и читателите да го забележат. Сравненията между главната героиня Грейди и Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“ са неизбежни, макар че за мен общото е по-скоро умението за изграждане на жизнерадостни женски образи, изненадващи с дълбочина и прозрения в моменти, в които никой не го очаква от тях.
Грейди е на седемнайсет години – тя е богата, красива, може би разглезена и въпреки че за външен наблюдател е едва ли не лишена от правото на негодувание, всъщност тя изпитва неприязън към обществото, в което се движи, и бъдещето, което е предначертано. Отказът ѝ да се вълнува от балове, уредени бракове със заможни мъже, перли и празни приказки създава напрежение между нея и майка ѝ и сестра ѝ, които се опитват всячески да я опитомят. Ако Грейди си държеше езика зад зъбите и спестяваше предизвикателното остроумие на близките си, може би нейното превъзходство нямаше да ги дразни толкова. Може би освен да я обичат, щяха и да я харесват.
По-голямата част от живота е толкова скучна, че не си струва да се говори за нея, при това е скучна във всички възрасти. Когато сменяме марката цигари, местим се в нов квартал, абонираме се за друг вестник, влюбваме се и разлюбваме, ние протестираме с повърхностни и същевременно дълбоки жестове срещу неподлежащата на разсейване скука. За жалост, всички огледала са вероломни и при всяко приключение в един миг отразяват все същото празно и неудовлетворено лице; затова когато питаше: какво направих? – тя всъщност се питаше обичайното: какви ги върша?
Труман Капоти
Какво прави едно младо момиче в още консервативните години на XX век? Не и това, което Грейди иска. Бунтът ѝ я отвежда до Клайд – работещ на паркинг, от обикновено семейство, с неосъществена кариера на бейзболист и презрение към всички онези, които не са си мръднали и пръста, а са обезпечени за цял живот. През горещото нюйоркско лято двамата изживяват любов, която ги тласка към необмислени решения. От своя страна пък те ги карат бързо да пораснат, така че с наближаването на есента вместо на безгрижния кикот на Грейди ставаме свидетели на семпли, но изящни в своята прозорливост разсъждения.
При Капоти често ми прави впечатление умението му да заблуждава читателя, като му поднася уж лека и приятна история, в която сякаш нищо не се случва. В „Лятно пътуване“ отново се почувствах потопена в монотонни и повтарящи се дни, запленена от непринудеността на Грейди, която, естествено, подцених, понеже очаквах, че нейното лято ще е изпълнено само със срещи и липса на сътресения. Много умело обаче се прокрадват промените след Втората световна война, както и първите младежки екзистенциални проблясъци, които принуждават ума да се лута в тревожни и непознати до този момент лабиринти.
„Лятно пътуване“ не е това, което изглежда както за главните герои, така и за читателя, а както знаем, изненадата е любопитната и задължителна част от всяко едно пътешествие.
Не пропускайте и ревютата ни за „Музика за хамелеони“, „Закуска в Тифани“ и за „Хладнокръвно“ тук и тук. Повече за живота на Труман Капоти научете от рубриката ни „Големите“.
