„Те са способни да избягат от историята си толкова,
Обичам да разсъждавам върху заглавията на книгите, които чета. Правя го задължително преди да започна, продължавам по време на четенето и след края преразглеждам първоначалните си предположения. Понякога всичко е ясно от самото начало и интрига в тази „игра“ липсва. Например заглавие като „Игрите на глада“ не носи кой знае колко разнообразни тълкувания и дори леко ме отегчава. В случая с „Бели зъби“ обаче останах много доволен.
Зъбите (млечни или постоянни), белотата им (налична или не), захапката (страстна или от уплаха, агресивна или просто предупредителна), грижата за тях (почистване три пъти дневно е перфектната профилактика!), трудната професия (зъболечението не е е за всеки…) – всички тези дребни детайли очертават скелета на романа от самото му начало. Появяват се хитро и ненатрапчиво – като случайна част от сюжетната нишка. Над тях се надграждат мускулите и сухожилията (тоест преплитащите се семейни истории, спомени и стремежи на изстрадалите герои), а отгоре всичко е покрито с гладка и красива кожа – прекрасното слово на Зейди Смит и не по-малко впечатляващият превод на Невена Дишлиева-Кръстева.
В „Бели зъби“ (ИК „Жанет 45“) читателят няма как да не се впечатли от огромните територии, които тази амбициозна творба покрива. Засегнати са теми, които сами по себе си са сложни за обрисуване, а тук те не просто се съчетават, а и се допълват и взаимно обогатяват. Интегриране на мюсюлманите в един предимно християнски европейски свят; моралните дилеми, предизвикани от първите успехи на генното инженерство; неистов стремеж да се запази духовното в едно общество, което е силно повлияно от сексуалната революция и криворазбраната младежка свобода; дълбоките пропасти, зейнали между различните поколения. Майки и дъщери, бащи и синове, баби и прабаби отчаяно се опитват да общуват помежду си, но опитите им водят до тъжни резултати. И въпреки всичко това, романът се чете лесно, основно заради изброените по-горе достойнства. Вълнува, забавлява и почти в нито един момент не доскучава.
Поздравителните картички редовно ни напомнят, че всеки заслужава любов. Не. Всеки заслужава чиста вода. Не всеки заслужава любов непрекъснато.
Разбирам защо повечето отзиви в българското литературно пространство са силно положителни и дори възторжени. Зейди Смит е създала един нереално сложен дебютен роман. Това е книга, която ще се хареса на страстните читатели – тези, които обичат да бъдат провокирани от мащабни проекти и не спират да търсят новото и качественото – и като авторов стил, и като сюжетно богатство. За тези, които търсят лесно забавление и неусетно отлетяло време (и действие), „Бели зъби“ може да им се стори една идея по-обстоятелствена и претенциозна от необходимото. За мен е ценна книга, която ми предостави нещо различно като идея и впечатляващо поднесено.
Държа да отбележа, че ревюто на Милена Златарова за „Бели зъби“ е изключително добро и отразява до голяма степен моите мисли за книгата. С тази разлика, че тя е успяла да облече всичко в много точни и богати изрази – нещо, което никога не е лесно за толкова богата и любопитна творба. Искрени поздравления за това и препоръчвам да не пропускате нейния текст.
