Първото попълнение за 2018 г. в каталога на издателство „Софтпрес“ е книга за великата любов между руския поет, писател, драматург и историк Александър Пушкин и неговата съпруга. „Жената на поета“ от Дженифър Лам е представена като разказ от първо лице. Авторката говори от името на Наталия Гончарова Пушкина, пресъздавайки нейния живот, и се вживява в женските й чувства и поглед над нещата, останали пренебрегнати в историческото минало.
Чак сега, близо двеста години след развитието на събитията, описани в тази книга, имаме не само възможността, но и желанието да съпреживеем съдбата на самата Наталия. В наши дни, когато обществото ни се разграничава значително от строгия консерватизъм на имперска Русия, с интерес хвърляме поглед назад към миналото, за да открием и усетим разликите между нашия живот и този на предшествениците ни. Наравно с това няма как да не осъзнаем, че колкото и да са различни нещата на прима виста, прилики все още има. И няма как да е иначе, защото този начин на мислене е пуснал своя ужасно дълбок корен. Особено по нашите географски ширини, където много семейства все още живеят с по-малка или по-голяма доза от закостенелите разбирания на по-миналия век.
Имахме всичко, което човек би могъл да желае: любовно гнездо само за нас двамата и възвишена цел в света. Иска ми се да бях имала и мъдростта да се наслаждавам на всеки момент.
„Жената на поета“ започва от финала. Нищо чудно, смъртта на Александър Пушкин не е тайна за никого. Няма да тръпнете в очакване, за да разберете как и защо любовта, белязала завинаги живота на Наталия, е посрещнала края си. Авторката е заложила всичко на дълбочината на образа и изживяванията на своята героиня, която не е светица, но е обичала съпруга си повече от всичко. Именно с този си подход Дженифър Лам спечели поне искреното ми обожание.
Може би тук е моментът да вмъкна, че това е художествена творба, която обаче е базирана на множество изследвания и проучвания, а сюжетът й се води по пътя на реалните исторически факти. Авторката разчита на безспорния си талант и елегантния си изказ, като си позволява да направи нещо различно от другите, писали за Пушкин. Поставила се е на мястото на красивата му съпруга и е представила образа му, който също е далеч от идеала, през нейните очи.
Не възнамерявам да бъда поредната, която ще ви разкаже късче от книгата. Удоволствието да я откриете сами наистина е незаменимо, затова ви насърчавам да го направите, когато ви се дочете нещо, свързано с Русия или с истинска, но и трагична любов.
Повече ми се иска да ви накарам да се запитате дали някога сте чели нещо от самия Александър Пушкин. Признавам си, досега не съм си и помисляла да го сторя. Но след като бях тотално разтърсена от разказа за общата му съдба с Гончарова и оплаках смъртта му над страниците на „Жената на поета“, реших да се запозная поне с част от неговото творчество. Затова вместо с цитат от книгата ще завърша този текст с едно от най-известните му стихотворения, което, според мен, е просто прекрасно.
Обичах Ви. И още дълго може
любов да тлее в моята душа,
но нека вече тя не Ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа.Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
Дано с такава искреност и нежност,
дай Боже, Ви обикне друг любим…Превод: Красимир Тенев
Не пропускайте ревюто на Вероника за романа тук. Още мнения ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“ и при Калина в „Ladybug’s Page“.