fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

10 цитата от „Чатъртън“ от Питър Акройд

5 Mins read

Почитателите на заплетените детективски романи и преливането на художествена измислица в реални истории вече могат да се насладят на романа “Чатъртън” от Питър Акройд. Това е най-новото заглавие в каталога на издателство “Парадокс” (преводач: Кристина Димитрова), което предлага на читателя шеметно действие в света на един гениален поет-мистификатор от XVIII век.

В този забележителен роман Питър Акройд „разследва“ смъртта на Томас Чатъртън, чийто живот приключва при мистериозни обстоятелства. Едва след смъртта си Чатъртън е разкрит като автор на редица известни и основополагащи „средновековни“ стихотворения, за които приживе е твърдял, че са били открити от него. Възхитителен талант и литературен фалшификатор, той е водещият образ в зашеметяващата амалгама от реалност и измислици, която  Акройд, предлага на читателя. 

Преводачката на романа – Кристина Димитрова – подбра 10 цитата от „Чатъртън“ специално за „Аз чета“. Насладете им се!

Строяха сграда на улицата до малкия обществен парк, в който седеше, и той се замисли за тежкото положение на една-единствена тухла. Може би я бяха взели от отломките на по-стара сграда и сега отново я използваха. Чарлс виждаше как всички къщи по света се издигат и сриват под натиска на собственото му дихание. Или пък тухлата е била произведена съвсем наскоро – формована и изпечена някоя сутрин, когато щастието на тухларя е проникнало в материала. И така, тухла по тухла се изграждаше настроението на новата къща.

В онова стихотворение се опитваше да обясни, че времето е просто поредица от умирания, които следват едно подир друго и образуват светъл силует на фона на сухо, огромно поле, но други гласове и други стихотворения непрестанно се намесваха, непрестанно влизаха в главата му.

Между лавиците беше светло, точно под лампите, които Филип беше включил, но сега с неочаквана боязън той забеляза как книгите се отдръпват в мрака. Сякаш се разширяваха, щом достигнеха сенките, и създаваха свят от мрак, който нямаше начало и край, нямаше история, нито смисъл. А прекрачиш ли прага на този свят, ще си заобиколен от думи; ще ги премазваш с ходилата си, ще си блъскаш главата и ръцете в тях, но ако се опиташ да ги сграбчиш, ще се топят.

Чарлс спря, защото се колебаеше как да продължи пролога. Вече не си спомняше дали тази информация произтича от самите документи, или от биографиите, които Филип му бе заел. Във всеки случай беше забелязал, че всяка биография описва коренно различен поет: дори най-простото наблюдение, направено от един, биваше оборено от друг, така че нищо не изглеждаше сигурно. Имаше усещането, че добре познава биографите, но че все още знае твърде малко за Чатъртън. В началото Чарлс се дразнеше от тези разминавания, но после започнаха да го въодушевяват, защото показваха, че всичко е възможно. Ако нямаше истини, всичко беше вярно.

– Знам, че е цитат, разбира се. Посветих живота си на английската литература.
Сара продължаваше да е все така равнодушна.
– Тогава жалко, че не си получила нищо в замяна.

 

Питър Акройд (снимка: Wikipedia)

Приближи се до прозореца, загледа се в редицата къщи от началото на викторианската епоха от отсрещната страна на улицата и докато залязващото слънце проблясваше в избелялата мазилка, го споходи видение, че улицата е нереална, без дълбочина и обем – дори да беше викторианска, тя бе просто диорама, платно, навито на руло, което се развива, създавайки усещането, че светът се движи.

– Знаете ли, че и аз бях започнала да ослепявам. Имах катаракта. – Хариет обичаше да измисля истории за себе си. – Бях се паникьосала.
– Наистина ли?
– Човек никога не знае, нали?
– Не е чак толкова лошо – каза той. – Колкото по-малко виждаш, толкова повече можеш да си представяш.

После ѝ хрумна колко е странно да гледаш някого, който е неспособен да отвърне на погледа ти: ужасът от слепотата не се коренеше толкова във факта, че не виждаш, а в това, че не знаеш кога те наблюдават.

И въпреки всичките си проучвания така и не успяваше да завърши книгата. Беше написала определени глави и имаше множество бележки по останалата част, но окончателното изложение на темата ѝ убягваше. Изплъзваше ѝ се. А и си даваше сметка, че като завърши книгата, всичките ѝ някогашни страхове ще се възвърнат. Защото това щеше да бъде последната ѝ книга.

Стъпки го извадиха от унеса му и той насочи погледа си към малко момче, което с бавни крачки вървеше по тясната пътека, водеща до южния трансепт. Главата му беше наведена и то сякаш изучаваше плочите, по които минаваше. После изчезна зад покрита с балдахин гробница до нефа и само след миг един млад мъж се появи от другата страна – все едно в тази древна църква се бе случило внезапно преображение.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.