Представете си жадно да поглъщате думите на роман, знаейки, че той ще продължи да ви наранява с всяка нова страница. Представете си, че се опитвате да се дистанцирате емоционално от героите, защото ви е страх, че те няма да открият щастлив край. Представете си, че се проваляте паметно в това, но продължавате да четете докато сълзи да задавят гърлото ви. Не си представяйте. Изживейте го с брилянтния роман на Крис Клийв “На смелите се прощава”.
“Възпитана съм да вярвам, че на смелите се прощава, но във време на война смелостта губи стойност, а милосърдието не e на мода”, пише в писмо до фронта героинята на Мери Норт. “На смелите се прощава” (изд. ICU) от Крис Клийв е роман за младостта, отнета от Втората световна война, надеждата, решена да не напусне човешкото сърце, и любовта. Любов, скътана между страниците на писма, разцъфнала и умряла в разкъсвания от бомбардировки Лондон, пазена като последно пламъче живот във войнишките окопи на Франция и Малта.
Десет са цитатите от ненадминатия Крис Клийв, рисуващи картините на любовта по време на война в “На смелите се прощава”.
И никой друг нямаше да узнае, разбира се – човек не получава медал, защото е пуснал ръката на жена в сива съботна сутрин насред бушуващата в Европа война. Ала за да вярваш, че любимият човек ще остане до теб, а животът ще бъде милостив, е нужна смелост в един град, предразположен повече към новото начало, отколкото към надеждното продължение.
Всичко, на което придаваме изключителност, просто е заето от всекидневното и трябва да му бъде върнато без предупреждение.
– О, боже – възкликна Симънсън. – Приличате на влюбени четвъртокласници, които си разменят бележки.
Алистър го изгледа хрисимо.
– Е, и?
– Ами учителят казва, че навън върлува война.
Най-ужасното би било да реши, че е любов, а после да установи – когато вече са заедно – че не е. Не, най-ужасното би било да реши, че не е любов, а години по-късно – стара и неутешима – да осъзнае, че е било.
Ако войната можеше да докаже нещо, то беше, че животът притежава неочаквана съпротива спрямо средствата, с които беше дадено на мъжете да боравят.
В крайна сметка любовта може би е точно това – не усилието да се изкатериш по гърбицата на мост и не пищният блясък на фойерверките, а безмълвното осъзнаване, че си готов да поемеш подадената ръка, преди светлина на небето да угасне напълно.
Войната принуждава човек да прави всичко, когато изобщо не е готов. Умирането, да, но също и живеенето.
Да се влюбиш, означава да осъзнаеш колко самотен си бил преди това. Означава да си дадеш ясна сметка, че ако някога пак останеш сам, няма да можеш да се откопчиш от болката.
Беше добър реставратор. Ако задачата му беше, да речем, да построи наново Европа, а не да я взривява на парчета, Алистър би носил военния си чин с по-голямо удоволствие и нямаше толкова плахо да изисква хората му да го следват.
Човек осъзнава как се е чувствал едва когато нещата приключат. И въпреки това ето го този свят на белите маси, настояващ за нови начала.
Можете да поръчате тази книга от сайта на изд. ICU с отстъпка от 5% с промокод azcheta или от Ozone.bg с 5% отстъпка – с код azcheta20q4 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
