На 47-ия Софийски международен панаир на книгата и тази година ви препоръчваме да се оглеждате за книги на родни автори. През изминалата година попаднахме на чудесни произведения, които заслужават вашето внимание. Споделили сме част от тях в тази статия и се надяваме да си набележите поне една от тях за предколедното книжно пазаруване!
Ася Ангелова препоръчва:
„Поразените“ (изд. „Сиела“) от Теодора Димова. Тази книга надали щеше да стигне до мен без силната препоръка на двама мои много добри приятели. Та, единият ден ми казаха – трябва да я прочетеш, аз я купих на следващия, а на третият я започнах. Не мога да опиша точно как ми повлия. Теодора Димова има невероятен изказ, богатството на думите прави всичко живо и реално, а сюжетът е тежък, оголващ и болезнен. Неоспоримо „Поразените“ порази мен, и в момента съм в търсене на други книги на Димова, защото искам пак да се потопя в брилянтната фабула, която успява да изгради с лекота.
Бела Чолакова препоръчва:
„Дом“ (изд. „Хермес“). С ръка на сърцето мога да кажа, че Камелия Кучер е една от най-любимите ми български писателки. Когато тя пише, сякаш говори на душата ми. Нейните думи са тези, които самата аз бих споделила. „Дом“ буквално ме заля и вече, почти година откакто го прочетох, не мога да изплувам от емоциите му. Най-новата книга на авторката „Нощ“ си я пазя именно за Коледа – защото винаги за празниците си отделям по едно специално четиво, което да ми носи топлина.
Габриела Кожухатова препоръчва:
„Дарът“ (изд. „Жанет 45“) от Невена Митрополитска – бих могла да започна и да завърша тази препоръка с едно-единствено изречение: най-силният български роман, който прочетох тази година. А като се има предвид, че вече всяка година излизат страхотни романи от съвременни български писатели, подобен суперлатив си има своята тежест. Емоционална, психологическа, майсторски изпипана, драматична, разплакваща, реалистична, сложна, обезоръжаваща, много българска и същевременно толкова универсална… „Дарът“ е безмилостна дисекция на семейството, родителството и конфликтът между деца и родители. Казано накратко, пример за най-доброто, на което съвременните ни автори са способни.
Диляна Денева препоръчва:
„Луна на прозореца“ (изд. „AMG Publishing“) от Антоанета Славова е роман, който ме завладя и прочетох за два дни. Споменавам го, защото книгата по-скоро предполага бавно четене и осмисляне. Но изкушението си каза думата… Историята на двама интелигентни, отдадени на изкуството души, които опитват да намерят баланс между дълга и усещането за принадлежност към собственото им призвание. Дълбок психологически роман, който те кара да се замислиш за своите разбирания и житейски избори. Способен ли си да бъдеш щастлив далеч от дома, но отдавайки се на важните за теб каузи? Или любимите ти хора са достатъчни? Силно препоръчвам „Луна на прозореца“ на всеки, който обича да провокира себе си с трудни въпроси.
Ива Иванова препоръчва:
„Софийски магьосници 3 – Вещиците от Витоша“ (изд. „Сиела„) е дългочаканото продължение на поредицата на Мартин Колев. Всички, които са се чудели къде е Свилен и какво се е случило с него, докато са чели „В сърцето на Странджа„, ще останат доволни, защото точно това е основното в книгата. Всички любими герои от първите книги се появяват, макар Бриян да не е в главната роля този път. Като в един истински фентъзи роман има много препятствия, зло, което трябва да бъде победено, и трудна битка. Препоръчвам на всички, които са се превърнали в запалени фенове на поредицата, но все още не са имали възможността да прочетат последната издадена книга, както и на тези, които още не са имали възможността да се потопят във фантастичния свят, който Мартин Колев създава.
„Седем градски гряха“ (изд. „Сиела„) от Благой Д. Иванов с илюстрации на Петър Станимиров не е типичният комикс на Marvel. Графичният роман няма да ви остави безразлични. Ще ви стресне, ще ви накара да се замислите. Може да я обикнете, може и да я намразите, но със сигурност няма да остави у вас впечатление за поредната шаблонна книга. Историите са вдъхновени от седемте смъртни гряха и техните проявления, които виждаме в ежедневието си. Работата на Блогой Иванов и Петър Станимиров определено ще ви разтърси. Двамата заедно са създали графичен роман, който си струва да бъде прочетен.
Петрана Петрова препоръчва:
„Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“ (изд. „Колибри“) от Светлозар Василев е книга за връзката между посочените в заглавието две области и се появява в резултат на авторовата инициатива „Психоанализа и кино“ – партньорство между София Филм Фест, Дом на киното и Нов български университет. Анализирането през зрителното възприятие на множество филми, представянето на техните сюжети, герои и отношения насочват към измерения на реалността. Повдигат се теми, за които обществото би мълчало, ако те не бяха отразени, опитомени в изкуството и показани. Например темите за инцеста, травмите, новите семейни отношения, войната и др. Изследването може да се чете и като енциклопедия на филмовото изкуство, също и като практическо помагало за личния ни живот.
„С очите на новородена. Любовна лирика“ (ИК „Жанет 45“) от Станка Пенчева е скорошното ми откритие. Слушала съм много за поетесата, но за първи път се докоснах до нейната поезия и тя ме завладя от първия ред на първото стихотворение. Темите пътуват из времето на жената, из младостта, зрелостта, остаряването, но жаждата за живот, за възприемане на случващото се с „очи на новородено“ пресича всяко преживяване. От завет, през морални забежки, през изповед и смирение – жената на двадесети и първи век се оголва и опитва да премине границата на стереотипите вътре в себе си. „Ако Господ беше жена,/ щеше ли по-добре да подреди дните ни?“ или „През нощ, през две/ си стягам багажа„. Станка Пенчева изгражда свят, в който намирам утеха. Препоръчвам стихосбирката, за да уталожваме силата на чувствата си. И разбира се, да знаем, че не сме уникални в любовните си преживявания.
Таня Клясова препоръчва:
„Утре„ (изд. „Софтпрес“), впечатлява с не един, а с двама автори: Радостина Ангелова и сина ѝ- Александър Станков. „Гласовете“ в романа също са два – на тийнейджъра Тома и майка му Албена, представящи две поколения – различни и често с проблеми в общуването, но търсещи път един към друг. На корицата неслучайно пише „Роман в сегашно време“ – „Утре“ е наистина съвременна история, с актуални теми както за ученици, така и за техните родители. Препоръчвам на всяко семейство да прочете книгата заедно с порасналите си деца: родителите лесно биха се оприличили с Албена, стараеща се да бъде авторитет, но и приятел на сина си, което често се оказва нелеко изпитание. Тийнейджърите, от своя страна, ще намерят в Томи и съучениците му своите собствени ежедневни проблеми, описани толкова реалистично, че се върнах в училище докато четях. Най-ценното е, че всеки може да види и „другата страна“ и да осмисли една различна гледна точка. „Утре“ е топъл роман за това колко важно е семейството и колко ценно е истинското приятелство – сериозни теми, поднесени с хумор и описания на вкусно кафе. Сърдечно препоръчвам да не го пропускате.
Цветомила Димитрова препоръчва:
„Нощ“ (изд. „Хермес“) е вторият роман от Камелия Кучер, който ни пренася в Рим по време на Втората световна война и в Умбрия почти 50 години по-късно. Една история, която засяга много общочовешки теми, и показва колко важна може да бъде прошката, която даваме на другите, но най-вече на себе си. И в „Дом“, и в „Нощ“ Камелия Кучер се спира на различни периоди от живота на човека – детството, съзряването, старостта, така че всеки читател може да се припознае в историите и да почувства героите близки. Другият много голям плюс на книгите е красивият начин, по който са написани – в едно изречение (понякога в една дума) Кучер събира разтърсващи послания, които провокират вихър от емоции и остават с читателя дълго след последната страница.
„Странстващият албатрос“ (изд. „Хермес“) е дебютният роман на Деметра Дулева, който ни води от България, през Брюксел и Париж и разказва за Прехода от началото му до 2005 г. Едно младо момиче, влюбено в музиката, търси своя път и се озовава далеч от родината. Трудното начало, жертвите, но и магията на непознатото и новото, очарованието на космополитните градове и хладнината в човешките взаимоотношения… Всичко това присъства в историята на Габриела, както сигурно и в историите на милиони българи, тръгнали с автобусите към едно по-светло бъдеще. Но това не е книга за емигрантството или за проблемите на Прехода. По-скоро е роман за търсенето на себе си, за опознаването на света, за израстването. Защото понякога искаме да полетим, но осъзнаваме, че можем да го направим някъде другаде, където имаме повече пространство да разперим крилете си и когато сме придобили повече увереност да скочим в неизвестното.
Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:
Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза
„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“
„Аз чета“ препоръчва: Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
Снимка: Pexels
