Започваме с традиционните ни препоръки за Пролетния базар на книгата! Разгледайте разнообразните романи и сборници с разкази, които ви съветваме да потърсите сред щандовете в НДК.
Ася Ангелова препоръчва:
„Огън и кръв“ (изд. „Бард“) от Дж. Р. Р. Мартин – поредицата „Песен за огън и лед“ може да не е завършена и всички да сме леко вбесени от този факт, но Джордж Р. Р. Мартин зарадва читателите си с том първи от предисторията на Вестерос. Докато в „Светът на огън и лед“ бегло бяха засегнати факти около всички домове и имаше предимно илюстрации, в последната си книга Мартин развива историята на дома Таргариен до най-малкия детайл. Макар всяка глава в поредицата да е написана от гледната точка на различен герой, тук авторът сам влиза в ролята на разказвач, който обединява всичко „написано“ от великите майстери и хроники. На моменти книгата е прекалено подробна с изобилието си от имена и домове, но е изключително увлекателна. Ще разберете как са живели хората във Вестерос, когато е имало много дракони, а също и доста пикантни подробности за целия род Таргариен (и не само).
„Берлинска любовна песен“ (изд. „Orange Books“) от Сара Матиас – Втората световна война е белязала живота на милиони. Гледали сме филми, изучавали сме я в училище. Обичам да чета исторически романи, които те потапят в дадения времеви отрязък, но годините на Втората световна война крият много мъка и нерадости, срещата с които никак не е лека. Сара Матиас ни въвежда в Берлин преди избухването ѝ и не спира да ни превежда през ужасите, които двамата главни герои – момче от чист немски произход и момиче с немско-циганска кръв, преживяват. Докато проследявате хронологично ефекта-дефект при двете прослойки, които обитават едно и също географско място, и следвате хода на войната, ще се запитате (за жалост, за пореден път) как е възможно тези зверства изобщо да са се случвали. „Берлинска любовна песен“ е емоционална книга, даваща на читателя само бегла представа за отражението на войната върху тогавашното население. Изключително въздействаща история, която няма да ви даде мира.
Вероника Вълева препоръчва:
„Малки пожари навсякъде“ (изд. „Ciela“) от Селест Инг – толкова бях сигурна, че „Малки пожари навсякъде“ е моят роман, че преди да го започна, се зачудих дали сама не съм си развалила читателското преживяване с твърде високите си очаквания. На Селест Инг ѝ трябваха само няколко страници да ме убеди, че съм се тревожила напразно. „Малки пожари навсякъде“ е дори по-добра, отколкото се надявах, с прецизната си дисекция на сложни човешки взаимоотношения и с едни от най-реалистично изградените образи на тийнейджъри, които съм срещала в литературата. Селест Инг дърпа завесите на елегантните къщи в тихите американски предградия и разкрива общочовешките и социални проблеми, с които привидно идеалните семейства се борят в най-личното си пространство.
Габриела Кожухарова препоръчва:
„Литературен обяд и други разкази“ (изд. „ICU“) от Ейлиш ни Гуивна – ирландката Ейлиш ни Гуивна е една от най-уважаваните съвременни европейски писателки. Истинска привилегия е, че вече можем да се насладим на част от най-хубавите ѝ разкази и на български. Ни Гуивна сама подбира историите, които да влязат в изданието на „ICU“ и да представят достойно големия ѝ талант. Удивително е как всяка от тях притежава плътността и дълбочината на роман. Само няколко изречения са достатъчни, за да опознаеш героите им, да се почувстваш обвързан със съдбата и житейски избори. Два месеца след прочита и всички сюжети са още пресни в съзнанието ми. Изключителен сборник на интелигентна, ерудирана авторка, чийто майсторски стил ще задоволи и най-придирчивите читатели.
Диляна Денева препоръчва:
„Мама“ (изд. „Дъбови листа“) от Елен Делфорж – една от най-смислените и красиви книги, които са попадали в ръцете ми наскоро, а може би и изобщо. Текстовете са кратки и трогват по различен начин. Всички са посветени на майчинството и го разглеждат през разнообразни аспекти. Някои са забавни, в други прозира неизбежната болка от отговорността и саможертвите, които майките правят в името на най-свидното – своето дете. Всяка история е придружена от изумителна илюстрация, дело на белгийския художник Кантен Гребан. Книгата буквално те грабва от първия момент, в който я разлистиш, и е от онези издания, които отваряш често – ей така, за да се докоснеш до магията на истински въздействащото творчество.
Eмилия Кирчева препоръчва:
„Попитай сърцето“ (изд. „Colibri“) от Амели Нотомб – всички ревностни фенове на Амели Нотомб знаят, че Зимният панаир на книгата е онзи момент в годината, когато получаваме жадуваната си доза от любимата писателка. В случай че сте пропуснали декемврийското изложение, то сега е крайно време да наваксате на Пролетния базар. Трябва да ви е ясно, че няма да сбъркате с която и да е творба на ексцентричната белгийска авторка, но „Попитай сърцето“ е особено ярък пример за нейната брилянтност. Историята без капка милост подлага на дисекция майчината любов, чувствата на една жена, която приема тази роля, и как това рефлектира върху децата. В скромните 128 страници Амели задълбава толкова навътре, че не е сигурно дали пита сърцата ни, или директно ги пробожда.
Преслава Колева препоръчва:
„Песен за Ахил“ (изд. „Егмонт България“, импринт „Анишър“) от Маделин Милър – обожавам античния свят. Израснала съм, препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, и обичам Гърция, затова нямаше как да не се влюбя в историята, която претворява съдбите на едни от най-легендарните образи от „Илиада“. Маделин Милър работи върху романа си цели десет години и печели с него наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. Тя не просто пише, а извайва текста си. Не пропускайте да прочетете разказа ѝ за гибелния гняв на Ахил и за любовта му към Патрокъл. Разберете защо полубогът избира безсмъртието пред щастлив живот, който ще доведе до забрава. Древна Гърция ще оживее пред вас в ярки и наситени цветове, ще доловите морския въздух, ще усетите соления вкус на кръвта и ще стоите насред залите, изпълнени с герои, чиито имена сега са само легенди.
„Императрицата“ (изд. „Изток-Запад“) от Пърл Бък – романът проследява живота на последната императрица на Китай. Цъси остава в историята като противоречив образ, но несъмнено е силна жена, която успява да се издигне от наложница до Втори консорт. Брилянтният ѝ ум ѝ помага в трънливия път на властта и народът я запомня с любов. Цъси въвежда множество реформи, но същевременно управлява деспотично. Пърл Бък прави интерпретация на нейния живот, като рисува многопластовия образ на една велика жена. Ако се чудите защо да изберете точно тази историческа книга, то самият факт, че е написана от Пърл Бък, служи като препоръка. През 1938 г. писателката получава Нобелова награда за литература за „богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните ѝ шедьоври“.
Стефани Калчева препоръчва:
„Музика за хамелеони“ (изд. „Colibri“) от Труман Капоти – новото пълно издание с репортажите на Капоти е новина не само за неговите най-запалени фенове, но и за всички, които обичат комбинацията от поетична проза и документалистика. Една от книгите, с които авторът на „Закуска в Тифани“ заявява, че е готов на литературни ескперименти, въпреки бурните реакции, изпълнени с неразбиране и обвинения за „засечка на въображението“. Тъкмо напротив! Именно въображението и отегчението от нормите го тласкат да създаде нещо ново, „нещо, което да притежава правдоподобността на факта, непосредственост на филма, дълбочината и свободата на прозата и изяществото на поезията“. Различните репортажи ще впечатлят различни читатели, но най-ценното е, че като разказва за известни и емблематични фигури, авторът разкрива част от себе си, докато хвърля малко повече светлина върху хората и събитията, които са се запечатали най-ярко в паметта му. Такава е частта за Мерилин Монро, както и очеркът за едно престъпление в духа на Агата Кристи.
„Отивам си е възвратен глагол“ (изд. „Жанет 45“) от Тайе Селаси – поетично написан фрагментиран роман, който започва със смъртта на Куеуку. Именно краят на този живот дава повод на действието да се обърне към четирите му деца и тяхната майка Фола. Хронологичното отстъпва място на емоциите в на пръв поглед хаотична плетеница от случки, които постепенно се обединяват около търсената логика. Емигрантската тема е силно застъпена, както и поглъщащото чувство за самота и неразбиране, разкъсването на семейните връзки и вредите, които този акт нанася на всички замесени: „всеки затворен в тихата стъклена кутия на мислите си, седем кутии, заключени, звукоизолирани и удароустойчиви“. Роман, чийто сюжет е трудно да бъде разказан и по-скоро настоява да бъде усетен.
Таня Клясова препоръчва:
„Времето на жените без часовник“ (изд. „Хермес“) от Мамен Санчес – това е първата ми среща с Мамен Санчес, но със сигурност няма да е последната. Главните героини са три жени: Естела – мистериозна писателка, спечелила Нобелова награда през 70-те с един-единствен роман, грижовната ѝ сестра Алисия и младата им съседка Мая, решена да разкрие всичките им тайни и да напише първата официална биография на Естела. Задачата на Мая обаче не е лесна – ексцентричната писателка крие тайните си добре. Междувременно на всеки ъгъл изскача нова загадка, от миналото на Естела изплуват духове и мистерията около нея само са задълбочава. Санчес е изкусна разказвачка с чувство за хумор и знае как да поддържа любопиството на читателя. Образите ѝ са пълнокръвни и интригуващи със своите пороци и кроежи. Романът обаче не е тежък – чете се неусетно и във всяка глава загатва нова тайна, която читателят да побърза да разкрие.
„Падишахът на подправките“ (изд. „Прозорец“) на Сайгън Ерсин – с две думи, омагьосващ роман. Главният герой е роден Пир-и Леззет – талант и съдба, срещащи се веднъж на хилядолетия. Пир-и Леззет е владетел на вкусовете, готвач с невероятен усет за храните, който може да управлява емоциите на хората чрез ястията, приготвени от него. Раждането му е очаквано от редица учители, пръснати по света. Младият готвач трябва да ги посети, за да може с тяхна помощ да развие и овладее опостушителните сили, с които се е родил. Пир-и Леззет е опасен талант – с правилните съставки той може да помага, да лекува, но и да унищожава. Когато любимата на младия готвач е продадена в харема на султана, Пир-и Леззет е готов на всичко, за да я спаси, дори и да сметка на Османската империя. Изпълнен с приключения, пътешествия и изкусителни ястия, романът се чете като приказка и държи читателя в магията си до последната страница.
Цветомила Димитрова препоръчва:
„Единствената жена в стаята“ (изд. „Обсидиан“) от Мари Бенедикт – романът излиза в период, в който темата за положението на жените в обществото е широко обсъждана. Доколко това положение се е подобрило от времето на Хеди Ламар насам е тема на друга дискусия, но книгата на Бенедикт ни позволява да направим някои интересни сравнения. Тя е фокусирана върху живота на известната актриса и показва постепенната ѝ метаморфоза от младата австрийка Хедвиг Кислер в холивудската звезда Хеди Ламар. Преход, който е свързан с много трудности и се случва на фона на зараждащата се Втора световна война. Мари Бенедикт обаче посвещава голяма част от творбата си и на една друга Хеди Ламар – изобретателката, създала технология, на която днес се основават много от средствата ни за комуникация. За съжаление, тогавашното общество отсъжда, че тази роля не приляга на красотата и звездния ѝ статус. Минават години преди приносът на Хеди Ламар към науката да бъде признат, но се надявам, че няма да мине толкова много време, преди повече читатели да прочетат вълнуващата ѝ история.
Цветомира Дукова препоръчва:
„Операция „Сладкоугодник“ (изд. „Colibri“) от Иън Макюън – ако обичате да четете книги, които ви „хващат“ и не ви пускат със седмици, моля, натиснете едно, след което отгърнете „Операция „Сладкоугодник“. Пожелавам ви успех, но е почти сигурно, че ще се изгубите в света на Иън Макюън, защото той е хитър писател и винаги провокира сетивата и границите на своите читатели. „Операция „Сладкоугодник“ е роман-мистификация, който оплита читателя в мрежите си, а после го пуска в лабиринта на загадъчния живот на Серина Фрум. Тук има изкуство, политика, история, шпионаж, но истината е… смешна бърканица от знание и незнание, емоции, отражения, факти и предположения. В крайна сметка тя винаги се изплъзва с един ход преднина.
„Часовете“ (обновено издание на „Intense“) от Майкъл Кънингам – изключително постижение в света на модерната литература със своята дръзка идея и безупречно изпълнение. Майкъл Кънингам създава роман, който е в неспирен диалог с емблематичната „Мисис Далауей“ на Вирджиния Улф. Двамата автори сякаш разговарят чрез текстовете си, които се допълват и живеят един в друг, а за читателя е невъзможно да остане в полето само на единия писател, на едно време или на едно пространство. Кънингам, също като Улф, проследява едно обикновено съзнание през един обикновен ден, но го умножава по три. Три живота, които се борят с обикновеното и се чувстват виновни заради мечтите си. Три избора, които трябва да бъдат разиграни в съзнанието и направени в реалността. Три преплетени женски съдби, един мъж, който ги свързва, и един отворен прозорец. Подобно на Уил, Кънингам изкопава красиви пещери зад своите герои, за да им придаде „човечност, темперамент, дълбочина“. Пещерите се свързват и всяка разкрива себе си посредством другите, създавайки двойници и антиподи. Резултатът е една меланхолична, дълбока и разтърсваща книга.
Възползвай се от „Онлайн панаир на книгата“ в Ozone.bg, където те очакват големи намаления на книги от избрани издателства, а с всяка първа поръчка получаваш специален книжен подарък – „Зората на българската книжовност“. Кампанията ще продължи до 2 юни или до изчерпване на количествата.
Ако пък книгата, която искаш, не влиза в промоцията, използвай код azcheta, за да я вземеш с 10% отстъпка и безплатна доставка!
Снимка на публикацията: Joao Silas