„Оставени на природата си, човешките същества са непредвидими, непостоянни и нещастни. Но ако успеем да наложим контрол над животинските им инстинкти, те стават отговорни, зависими и доволни.“
Можете ли да си представите свят, в който любовта е заразна и забранена болест? Свят, в който при навършване на пълнолетие те „излекуват“, лишавайки те от силни чувства и желания. Това е алтернативната реалност на САЩ, която Лорън Оливър описва в трилогията „Делириум“ (изд. „Enthusiast“), състояща се от книгите „Делириум“, „Пандемониум“ и „Реквием“.
В „Делириум“ ще се запознаете с живота в Портланд. Обществото тук е затворено, обезличено и под пълния контрол на системата. Гражданите са като зомбита – без любов и с притъпени усещания за света, който ги заобикаля. Хората вярват, че предпазвайки се от делириума (любовта), ще бъдат щастливи и няма да се превърнат в агресивни и себични същества.
В това студено общество се ражда Лена. Още от съвсем малка тя е лишена от родителска обич, убедена че майка й се самоубила, погубена от делириума. Възпитана от леля си Каръл, тя вярва в правотата на системата
и брои с нетърпение дните до процедурата, която ще я спаси от най-опасната зараза, а именно любовта. Лена е срамежлива, мълчалива и с ниско самочувствие, („все се страхувам, да не би да кажа или направя нещо не както трябва“), за разлика от най-добрата си приятелка Хана, която е нейна пълна противоположност – смела, винаги център на вниманието, пряма и независима.
В края на обучението си, преди университета, всеки трябва да премине през „оценяването“, където четирима изпитващи преценяват дали се развива добре, дали е „здрав“, т.е. без проява на съмнителни чувства или възгледи за света, след което му се предоставя списък с подходящи партньори, между които да избира. Всичко е строго контролирано и планирано, или поне това е желанието на управляващите. Но преди лечението, никой не е защитен от делириума и няма пречки, който могат да бъде наложени, за да спрат любовта. Затова, когато се появява Алекс, животът на Лена преживява пълен обрат. Алекс работи като охрана в лаборатория, с белега на излекуван (три точки във формата на триъгълник зад ухото), и за Лена той изглежда безопасен.
Големите градове са отделени със стени, които да ги предпазват от напълно унищожените земи, където живеят „невалидните“. Това са хора, които са успяли да избягат и отказват да се лекуват или са 
излекувани, но лечението не е подействало. Те живеят в бедност, глад и постоянна борба за оцеляване, но всичко това си заслужава в името на свободата. С помощта на „симпатизанти: от големите градове те получават храна и ресурси, за да преживяват. Част от тях организират съпротива срещу зомбираното и заслепено управление.
Така Лорън Оливър поставя героите си на постоянен кръстопът между свободата на любовта и мълчаливото спокойствие, което ги лишава от човешката им същност.
Концепцията на трилогията „Делириум“ e уникална и завладяваща и заедно с невероятния стил на Лорън Оливър книгите се превръщат в една изумителна и прекрасна история, която няма да можете да оставите, докато не прочетете и последната страница. Краят на всеки роман от поредицата е неочакван и разтърсващ. Затова, ако харесвате дистопии и янг адълт истории, то определено ще се влюбите в тях.
