Лекцията на Емил Андреев снощи започна точно в 18:30, защото Емил “обича точността”, като уточни, че няма нищо против хората, които ще влизат след официалното начало. Той беше първият ментор, който използва флипчарта, за да напише на него въпроса “Кое?”. T.е. най-важния въпрос – кое ни кара да пишем, кое провокира у нас потребността от творчество. Оказах се с правилни наблюдения от книгите му, че детайлите са важни за него.
“Детайлът е важен за мен. Детайлът провокира асоциация. Тази асоциация провокира въображението, а то е най-важно в творческия процес.”
След това Емил ни поговори за подражанието като основно правило, формулирано от Аристотел, за дълбоката, подсъзнателна потребност към красивото, за онези потребности у нас, които ни карат да подражаваме и творим. Но ни посъветва: “Подражавайте, не имитирайте.”
Емил ни изтъкна онези 6 части на една добра трагедия според Аристотел:
- фабула;
- характери/образи;
- език;
- мисъл;
- зрелищност и
- музика (като допълни, че в писането също има музика, която ние изразяваме чрез нашите герои, например музиката, която героите харесват или слушат).
Андреев използва няколко цитата по време на своята лекция, един от които беше на Даниел Дефо и звучеше горе-долу така: “Истината за добрата литература е да лъжеш като наистина”. Той сподели още, че за него „разказ се пише най-трудно“, защото „разказът е като проповед“. „Който те чете, трябва да усети съпричастност плюс катарзис“.
Относно образите, Емил ни напомни, че те могат да провокират случка винаги. “И образите трябва да тръгват от някакъв прототип. Един истински образ трябва да се разкрие чрез случка. Добрият образ е за романа. В разказа е по-важна случката.” Тук той сподели своето мнение, без да ни го натрапва – че “жените правят по-хубави мъжки образи и мъжете създават по-хубави женски образи.”
В този ред на мисли, когато още преди да почне лекцията, го попитах има ли прототип на Михаил Обретенов от “Проклятието на жабата”, Емил откровено призна, че това е Стефан Димитров, уточнявайки, че е взел само част от истинската личност за творческия образ.
Любимата ми реплика от тази вечер си остава следната: “Трябва много да се чете, за да не си подвластен на собственото си его.” А после, типично в неговия стил и с чувство за хумор, Емил добави: “Прочетете си “Мадам Бовари” и “Ана Каренина”, вместо да ме слушате, от тези книги можете да научите много. Историчността е голяма част от повествованието.”
Не след дълго Андреев разкри, че в главата му винаги трябва да има 1-вото изречение и последното, “иначе не ми ляга”. И отново цитат, този път на Фернанду Песоа, който успях да запиша така: “Има два вида пишещи: едните пишат от излишък в живота си, другите – за да сбъдват онова, което им липсва в живота.” След това се заговорихме за това, че “писателят трябва да има отношение към случващото се в обществото”.
Полезните съвети, които чухме от Емил относно писането, бяха няколко:
- “Нещо, което е полезно за всеки пишещ, е да се върне към своята детска невинност/чистота.”
- “Подхождайте като влюбен към сбоствения си текст.”
- “Какво не би могло да се случи е по-интересно от това, което се случва.”
- “Никога не морализателствайте в своите текстове.”
За финал пък си запазих един друг цитат, който Емил спомена малко преди края на лекцията, отново на Фернанду Песоа: “Ако сърцето можеше да мисли, нямаше да тупти.”
В допълнение мога само да добавя, че бях толкова захласната през цялото време от нещата, които ни говореше Емил, че дори забравих да му направя снимка за този репортаж (тази горе е от първата среща на Курса). Бях захласната от скромността му, от приятния тембър на гласа, с който неусетно ти грабва вниманието да попиваш внимателно всичко, което говори, а то имаше дълбок смисъл.
Но май забравих да кажа най-забавната част – на същия онзи флипчарт Емил ни написа 3 неща, 3 думи, след което ни разказа защо точно тях е написал, разкри каква е историята зад тези думи, а после накара всички заедно да съчиним една обща история/случка, в която да обединим тези 3 думи.
Въображението ни тъкмо се развихри, когато времето на лекцията неизбежно приключи и трябваше всеки да се прибере у дома. В чантата ми обаче вече имах автограф на една от неговите книги, чието пожелание гласеше “да не спираме да четем” и това ме накара да се усмихна доволно, сякаш всичко тепърва всъщност започва…
