Ремигиуш Мруз вече е хитово име в страните, където е бил издаван. По народност авторът на „И никога не я откриха“ (изд. „Ера“) е поляк и е едва в началото на трийсетте си години, но въпреки това е публикувал цели трийсет романа. Неговата страст са трилърите, които очевидно много добре му се получават, ако съдим по първата му преведена у нас книга. От голяма помощ за успеха му е не само писателската му дарба и добре развитото въображение, но и фактът, че е изкарал правна докторантура.
За съжаление, не само богатата му творческа фантазия е виновник за романите, които тепърва ще четем от него. Мруз е социален автор, избрал да пише за тъжната действителност и страховитите тенденции в Полша – например за все по-нарастващия брой на безследно изчезнали жени. Най-тежката истина, която той разкрива в „И никога не я откриха“, обаче засяга друга статистика – тази на смъртните случаи вследствие на домашен побой. Официалните резултати смразяват кръвта – три на седмица. За неофициалните не ми се мисли…
В България към момента се говори как всяка трета жена е жертва на домашно насилие, а убитите, по официални данни, са малко над трийсет. Сред тях има и деца, намерили края си благодарение на същите хора, които са им дали живот. Много, много силно се надявам тези случаи както у нас, така и навсякъде по света да са преминали своя пик и вече да станем свидетели на на низходяща градация, на по-ниски числа, на по-малко ужас.
В „И никога не я откриха“ срещаме Дамян десет години, след като е изгубил любовта на живота си. В нощта, в която най-накрая се е осмелил да ѝ предложи брак, неговата Ева е изнасилена пред очите му, а той е пребит до безсъзнание. След този случай повече не вижда своята любима, нито пък чува нещо за нея. Незавършената история не позволява на Дамян да продължи с живота си, да създаде кариера и ново семейство, а непрекъснато го дърпа назад към заключения му дом и алкохола.
Всичко се променя в мига, когато Блицьора – най-добрият и единствен приятел на Дамян, разглежда снимки от концерта, на който е присъствал скоро. Сигурен, че на една от тях е видял Ева, той отива в бара, където работи Дамян, за да му покаже и разкаже всичко, което вече е успял да научи. В този момент се задейства цяла поредица от събития, водещи главния ни герой в различни посоки, но никога на място, където вече е бил и може би го търсят. От разследващ той се превръща в беглец, но продължава да дава всичко от себе си, за да спаси любимата си от ръцете на хората, които са му я отнели.
Ремигиуш Мруз (снимка: Dominik Skarzynski)
През цялото време Дамян следва знаците, които Ева му е оставила, за да я открие. След снимката той попада на още и още следи, които го водят към спасението, като го предизвикват да реши загадки, чиито отговори са известни само на него. Ситуацията е такава, че всяка помощ би била бреме, но Дамян все пак получава солидна онлайн подкрепа от една от най-добрите детективски агенции, в частност от Касандра – разказвачката във втората сюжетна линия. Животът на Кас е бляскав и чудесен, или поне така изглежда на пръв поглед, но дали е такъв и на втори? Ще успее ли тя да помогне на Дамян? Какво ще намери и изпитва той в края на всички криеници и гоненици? Аз дори не успях да предположа възможните отговори и ви гарантирам, че нищо не е такова, каквото очаквате.
Ремигиуш Мруз пише увлекателно и живо. Много ми допадна точно тази нотка в стила му – думите му карат читателите да си задават въпроси със същата бързина, с която им дават и отговори. И то втрещяващи. Такива, каквито бихме предпочели да не получаваме в реалния живот. Но всички знаем, че действителността на дните ни може да варира от бели и розовеещи тонове до тъмно, поглъщащо черно.
Ако трябва да поставя случващото се в тази книга в такава цветна категоризация, то определено се намира в спектъра на сивотата. Човешката природа и инстинкт за самосъхранение са способни на абсолютно всичко и изобщо не се интересуват от моралните принципи. Те трябва да бъдат потъпкани, за да се стигне до положителен финал в играта на губещия. Особено когато се бориш за най-скъпите си хора и няма какво повече да ти бъде отнето.
„И никога не я откриха“ е чудесен психологически трилър, за който съм убедена, че ще събуди положителното ви отношение към жанра, ако досега не сте имали такова. Със сигурност ще ви подтикне да следите за новите романи на Ремигиуш Мруз, които се надявам скоро да четем на български език.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
