Тази година ми върви на добри книги. Трябва да призная, че избирането на четиво по корицата винаги крие голям риск да си загубя времето с нещо, което изобщо не го заслужава, но пък тази година имам късмет. От известно време исках да прочета лека история с добър хумор, която да ме държи будна до сутринта. Мислех си как ми липсва онова усещане за вълнуваща приключенска книга, която не ме ангажира с абсолютно нищо, но в същото време е вълнуваща и… абе, кефеща!
А „Беглец по равнините” е точно такава! Кефеща! Най-хубавото е, че ме грабна още към трийстата страница и не ме пусна до края.
Както вече споменах, пожелах да я чета заради невероятната корица. А невероятните корици са запазена марка на „Студио Артлайн“, които за пореден път ми доказаха, че не бива да се съмнявам в селекцията им от книги и че заслужават пълното ми доверие, опре ли до качествена литература. Като фен на стиймпънк** течението малко се заблудих, щом видях въздушния кораб, и си казах: „О, да! Стиймпънк! Яко!”. Е, оказа се, че не е стиймпънк, а електропънк, което направи романа още по-интересен.
„Беглец по равнините” на Иън Макдоналд е първа книга от трилогията „Евърнес”. Проследява историята на младия англичанин Еверет Синг, чийто баща е брилянтен учен, разработил портал на Хайзенбърг, или на прост език – портал, който те пренася в паралелна вселена (наричана равнина). Бащата на Еверет не просто е участвал в създаването на портала, ами е направил и цяла карта на Мултивселената, до която всички разновидности на правителство искат да се доберат.
Една вечер обаче бащата на Еверет бива отвлечен и цялото съмнително следствие довежда Еверет до портала. Той заминава в друга равнина, за да търси баща си. Там се среща с очарователната и луда девойка Сен, пилот на въздушния кораб „Евърнес”, който се задвижва чрез… електричество. Защото в тази версия на Земята хората не използват петрол. Няма пластмаса. Няма бензин, няма дизел, няма пара. На тази Земя електричеството и нановъглеродите са на почит. Много е еко!
Книгата е изпълнена с прекрасни моменти, много приключения, изключителни герои, щипка наука и елементи от поп културата. Което ме навежда на мисълта, че е чудесно четиво за подрастващи. Коледа е близо! Ако имате приятел, който е фен на този тип литература, или в дома ви живее тийнейджър, на когото искате да подарите книга, но не знаете каква – не се чудете повече. Малко ме е яд, че не съм на 15!
„Беглец по равнините“ не е антиутопия, даже напротив – изключително вдъхновяващ и позитивен роман, в който е засегнат въпросът за света около нас, за семейството и за изборите, които правим всеки ден. Защото някъде там, в паралелна вселена има едно друго Аз, което е направило точно обратното…
*фантабулоза – знаменито, прекрасно
**Стиймпънк е модно, музикално и литературно течение, вдъхновено от Викторианската ера и парните машини. В зависимост от източника на енергия стилът се променя – електропънк (електричество), дайзълпънк (горива) и т.н.
съгласен съм, книгата наистина е грабваща и много ми харесва как героят забелязва и описва детайлите на нещата, докато в някои книги това би било досадно, то тук е по-скоро чаровно. А ако търсиш нещо грабващо, забавно, от което не можеш да се отърсиш, предлагам „Скълдъгъри Плезънт“, отново на Арт лайн!