Това е опасна книга. Червена, опияняваща и опасна… като Ch?teau Lafite Rothschild. Не, не искам да кажа, че си приличат по това, че след като веднъж отпиеш от прекрасното вино, вече всичко останало ти се струва безвкусно. А единствено, че удоволствието от приказното четиво или вино си заслужават да бъдат изживени. И най-вече, че качеството формира вкуса ни и ни кара да ставаме по-придирчиви и да търсим все повече възвишени източници на наслада. Опасността се крие единствено в това дали ще съумяваме да ги откриваме.
А “Името ми е червен” има всички заложби да ви изненада, да ви разкрие една различна литература, да ви предостави невкусвано преди удоволствие.
Ако трябва някой да опише с две думи за какво се разказва, обяснението би звучало като резюме на съвсем стандартен криминален роман с романтичен привкус – убийство, прикриващ се убиец, двама разделени влюбени, сплотени от тайна, невъзможна любов. Но “Името ми е червен” е много повече от просто криминален роман с романтичен привкус, точно както чашата Ch?teau Lafite Rothschild е много повече от просто чаша вино.
Това е книга за миниатюрата, но и самата тя е миниатюра – даряваща ни десетки гледни точки, стотици детайли, хиляди щрихи, които от една страна трябва да бъдат всички погледнати отдалеч, за да може да придобием представа за цялата картина и в същото време всеки един от тях разгледан внимателно под лупа, за да оценим истинската същност на творбата. “Името ми е червен” задължително трябва да бъде четена бавно, с наслада от всяка история, всеки герой, всяка дума. Удоволствието в тази книга не се състои в стремежа да прочетеш и последната страница и да разплетеш интригата, а малко по малко да вървиш заедно с героите в един толкова далечен от нас свят. Далечен не защото действието се развива през XVI век или защото събития се случват в Османската империя, а защото става дума за свят, в който качеството наистина се е ценяло. Творците са били готови да жертват години от живота си, дори зрението си, за да създадат шедьовър. Шедьовър, под който дори не са поставяли името си, защото са вярвали, че красотата е създадена изначално от по-висша сила и ние можем единствено да я пресъздаваме, затова няма как да се обявим за автори. Но това е и книга за заложеното желание на всеки един от нас да бъде автор, въпреки всичко и някой ден да получи така жадуваното признание.
И, нима ви учудва, съществува и книга в книгата – тайна, по-различна от всичко, създавано досега изпод ръцете на прочутите майстори на миниатюрата. Тя е един от най-важните персонажи, защото става причина за загадъчните убийства. Важна е също, защото чрез нея се разкрива един много по-значим сблъсък, отколкото този между убиеца и преследвачите му – сблъсъкът между Изтока и Запада.
Нали още от началото ви казах, че тази книга е опасна?
Уникална книга, която напълно утолява жаждата за „удоволствие от четенето“ :)