Борислав Стефанов е филолог и преводач с английски
Обичам книгите, филмите, хумора, котките, щангите, науката, метъла, вкусната храна и компютърните игри. И твърдо отказвам да съм някакъв си сериозен възрастен, пък!“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Сатанинската библия на Антон Шандор Ла Вей, която си взех от ОЧЗ по времето, когато се осъзнавах като черна овца, която не пасе със стадото, а виси от клона и си говори с калинките. От нея се научих да не скланям глава, да се съмнявам, да се развивам, да се справям с трудностите, да се радвам на живота и какво ли още не. Бих добавил и Starting Strength на Марк Рипетоу, който ме научи как да вдигам разни неща и пак да ги оставям.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По-скоро ще оставя четивото, ще ида да овършея хладилника и ще се върна да си дочета. Пробвал съм да смесвам двете, ама като си сложа паничка с бисквитки или ядки, на третата страница вече са изчезнали като пуканки на трейлърите.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Бухам Нацепин! То стана малко като „какво си цъкаш на телефона в тоалетната“. Не знам как се справят хората, ама аз като седна да… чета, насочвам цялото си внимание в това и не се сещам за други неща.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Веднъж, когато трябваше да вадя едни цитати по работа – да. Иначе не виждам смисъл. За кого да отбелязвам? Надали ще я чета пак, а ако някой я чете след мен, ще има различни виждания за какво си струва подчертаването и само ще ме псува на стринка.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С разделител или ако имам нещо подходящо под ръка – касова бележка, телефон, ъгъл на лаптоп… Но в повечето случаи се опитвам да запомня по сюжета, а на другия ден гадая на коя страница е било.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Като малък четях с еднакво удоволствие енциклопедии и приключенски романи, комикси и приказки. По едно време намразих художествената (а бе май и нехудожествената) покрай училището и ламята чумава, наречена „задължителна литература“, но с времето, с подходящото лечение и с подкрепата на близките се възстанових от тези травми.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
По принцип и трите, като за хартиени предпочитам да съм вкъщи, а в транспорта чета (или слушам) от телефона, вероятно за ужас и възмута на околните, които си мислят, че тия телефони са ни изпили мозъците. Все пак има някои толкова хубаво оформени и илюстрирани издания, че електронните не са им заместител, например Барон Мюнхаузен на „Хермес“.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам, защото така по-лесно ще запомня докъде съм стигнал (вж. по-горе). Но няма да се насилвам, ако остават повече от две-три страници. Ще заспя, ще изпусна книгата, ще ме тупне по носа, ще изтропа на земята, ще събуди котарака… обречена работа.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Като шишкав хамстер с каска, изстрелян от черешово топче. Правил съм го и когато преводът ме дразни. Имам по-хубави неща за вършене от това да седя и да се мъча с нещо, което е трябвало да е удоволствие.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Трудно, защото вероятно не съм я дочел и съм я пратил по хамстерите.
Какво четеш в момента?
Рецепта за малиново суфле, нещото, което пиша (понеже, нали – преводач) и Киберпънк на Shadowdance.
Коя е последната книга, която си купи?
„На изток от Слънцето, на запад от Луната“. И още не съм я отворил, разбира се, но съвсем скоро ще ѝ дойде редът.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една. За да си хвана втора, значи първата малко или много съм я отписал вече. А ако се опитам да редувам и двете, няма да мога да ги оценя напълно, нещата ще ми се объркат и ще съм пропуснал най-хубавото.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Полегнал на дивана, с вдигнати крака и на по-тъмно от повечето хора. Времето е „когато падне“. Най-вече когато заспи котаракът.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам някоя книга да е толкова добра, че да искам още и да няма, отколкото да проима и като го прочета, да ми се отще. Но от друга страна се радвам, че например трилогията за Траун на Тимъти Зан е трилогия. Така че, стига книгите да са хубави, нямам претенции за броя им.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Малко продуктовото позициониране – винаги и на всички препоръчвам „Жупел за закуска“ на Тейтъм Флин, която преведох с кеф и кикот. Иначе вече зависи от приятеля, интересите му, темата на разговора, паметта ми, фазите на Венера и международното положение.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Кое където влезе, само гледам поредиците да са на едно място. Останалото е тетрис. Не ахкай – знам, че и ти го правиш.
Снимки: Севдалина Герасимова
