Как четеш: Елка Стоянова

Със сигурност сте чели някоя от „петъчните истории“ на Елка Стоянова. Почти всяка от тях, разказана в неподражаемият й и неподправен стил, придобива статута на градска легенда и се разказва от уста на уста като виц. Извън фейсбук Елка Стоянова е юрист в бургаската митница, автор на две поетични книги и сборника „Петъчни истории“. На живо Елка е уникален събеседник с чувство за хумор, който скъсява разстоянията за секунди. При нейната словоохотливост и нашето любопитство нямаше как да не я попитаме как чете.

Какво са книгите за теб?
Наслада, почти физическа. Учител. Отговори. Радост. Основно положителни емоции.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Пипи беше първата книга, която прочетох сама. Така ми повлия, че не съм спряла да чета от тогава, тридесет и пет години вече :) И за да спазя традицията, това беше първата книга на дъщерите ми.
Иначе „Митът за Сизиф” на Камю е моят литературен катарзис. Винаги ми е на една ръка разстояние, прочетох я за пръв път в правилния момент, получих толкова много отговори, тая книга буквално ме е спасявала в екзистенциални кризи :)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога, но рядко. Когато чета, буквално потъвам в книгата и странични дейности ме разсейват . Ям, докато чета, когато уча, явно учебният процес не ми ангажира толкова много мозъчната дейност.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не обичам :)

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Абсурд, не мога да си представя такова кощунство. Направо страдам, като видя книга с подвити, издраскани или намачкани страници. Че аз дори подвързвам с вестник книгите, които чета.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, в ролята му могат да влязат всякакви подръчни материали. Веднъж използвах чорап, само това имах под ръка. В своя защита ще кажа, че чорапът беше черен, копринен. :)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но най-вече художествена литература.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, с превес на хартиените. Нямам нищо против да влача по две книги в чантата си, тежестта им е приятна.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не мога да спра и това е моят бич. Осъмвала съм с книга, защото искам да я дочета. Заспивала съм върху книга. Грабне ли ме текст, го гълтам наведнъж. Наричат ме у дома „литературен башибозук” :) Чета безразборно, по много, по няколко книги наведнъж.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не, от спортна злоба чета докрая. Единични случаи има на такива книги/автори, но няма да ви ги кажа, от уважение към труда им :)

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Веднага ви давам пример – „Анна Каренина”. С риск да прозвуча крайно, субективно и без да съм литературен критик, но много ме дразни сексизмът на Толстой. Безспорно велик писател (чела съм всичко, издадено на български), но с такова презрение пише за жените. В същото време изгражда великолепни, изваяни до детайл, скулптурирани емоционално и психически женски образи, едни от най-добре развитите в литературата . В резултат е създал съвършено конструиран, но (пак казвам, според субективната ми оценка) изключително дразнещ и неприятен образ, този на Анна. Та, въпреки неприязънта ми към автора и главния герой, „Анна Каренина” ми е сред любимите книги, защото е истински литературен шедьовър, с богат, пълнокръвен сюжет, структура и език.

Какво четеш в момента?
„Клошмерл“ на Шевалие, „Галерия жени“ на Драйзър и „И всичко стана луна“ на Г. Господинов. Винаги съм с по две-три захапани книги.

Коя е последната книга, която си купи?
Пет са, от един кашон за книги втора употреба. Изпитвам физическо удоволствие да се ровя в антикварни книжарници и вехтошарници и винаги си тръгвам с по книга-две. Три фентъзита на Зелазни си взех, „Музика за хамелеони“ на Труман Капоти и „Алхимия на любовта“ на Светослав Минков.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По-горе споменах, но да, обикновено чета по няколко книги наведнъж. Посягам към съответната според моментното си настроение.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Леглото/вечер. Моето лично време.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О, абсолютно без значение. Литературния башибозук не подбира :)

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, Вонегът. Всичко негово. Философ с великолепно чувство за хумор и циник по един безкрайно симпатичен начин, Вонегът си остава ученическо/студентската ми любов. Леко Ви небе и благодаря, мистър Вонегът.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е олицетворение на Вселенския Хаос. Ако погледне човек към произволен рафт, ще види например Кафка, наврян между Удхаус и Амаду, а върху тях, полегнал, Ксенофонт :)