Помня Мартина Апостолова като вечно усмихнатата ми колежка с червени слънчеви очила. Едно русо момиче, което се занимаваше с така нетипичния за момичета спорт – футбол. Забързана, небрежно красива и добра. Отдавна не съм я виждала, но знам, че си е все същата – позитивна, слънчева душа, от която струи светлина, защото вече следва своя път.
Мартина е родена на 06.01.1990 г. Завършва Театралния департамент на НБУ. Започва да участва в пиеси още в първи курс, като за първи път излиза на сцена под режисурата на един от своите преподаватели Снежина Петрова в постановката „Шейк в лятна нощ“ по Уилям Шекспир. В момента работи като актриса на щат в ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Можете да я гледате в постановките „Летище“, „Карай да върви…“, „Идеална жена“.
Ние решихме междувременно да я попитаме как чете. Вижте какво ни сподели тя:
Какво са книгите за теб?
Душевна храна, меко казано. Всяка книга е различна вселена за мен, различен урок, различен опит. Нова картина, запечатана в съзнанието ми, или „помощен материал“ за живот.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Най-силно, като че ли ми повлия „Брулени хълмове“ (Емили Бронте). Не мога да кажа защо. Не съм от най-романтичните, помня отделни моменти от романа, обаче знам, че ме разтърси. Може би защото бях тийнейджърка и трябваше да свиквам с живота в друга държава. Все пак книгата избира нас, не ние нея. Вярвам, че има защо да ме е избрала. Най-силно ме е замислила „Разкази на едно софийско копеле“ (Валентин Пламенов). А книги, които са ме карали да променя нещо в живота си, са тези, които са по-скоро свързани със здравословно хранене или са събрали мотивиращи цитати от велики личности.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Напоследък черният шоколад ми върви жестоко с четенето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Червено вино (с черния шоколад, хахаха).
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не си позволявам да драскам по книгата, по-скоро преписвам в телефона всичко, което ми хареса и като си се возя в градския транспорт или докато чакам да дойде моя ред на репетиция си препрочитам и ми е много интересно какви неща са ми направили впечатление. Но най-запомнящите се и въздействащо думи запечатвам в съзнанието си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Подложка за чаша. Кръгла, картонена. С емблемата на една любима немска, алкохолна билкова напитка.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Според състоянието и нуждите на духа.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. Неотдавна си свалих няколко електронни издания на таблета, с мисълта, че ще ми е по-удобно, лесно и пр. Не ми е приятно да няма страници за прелистване.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Задължително ми е да я прочета докрай. Обаче при мен проблемът е, че с приключването на главата идва любопитството за следващата. Така че, по-трудно ми е не да не довърша главата, а да не започна следващата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Както в театъра – има герои, които ти лазят по нервите, обаче са интригуващи и чакаш с тайно нетърпение отново да се появят на сцената. Защото авторът ги е дарил с роля и текст, които са от значение за развитието на действието.
Какво четеш в момента?
Винаги се случва така, че чета няколко книги наведнъж. Завършвам „Възпитаните трупове пращат писма“ (Валентин Пламенов), паралелно с това, едно от „постоянните присъствия“ на нощното ми шкафче е „Думи, които даряват сила, вдъхновение и увереност за всеки ден“ от колекцията на Опра Уинфри. Препрочитам „Коя съм аз“ – страхотно творение на Георги Тошев за живота на Невена Коканова.
Коя е последната книга, която си купи?
“Възпитаните трупове пращат писма“ – Валентин Пламенов. След нея обаче, имам поне 10 подарени книги, които чакат да бъдат разлистени.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко. Много зависи от какво имам нужда вътрешно. Може би заради професията ми съм ненаситна към различните истории, обичам да събирам опит с образи, истории, животи. Вълнувам се от много неща наведнъж. Но гледам жанровете да не се „бият“, а по-скоро да се допълват. Защото, ако взема два класически драматични романа наведнъж, може и да си тегля ножа. Затова по-скоро – един роман, малко поезия и допълваща ги документална или биографична литература.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер, преди да заспя най-обичам. Най-интимно ми е. Леглото, дивана. Разсейвам се, когато съм заобиколена с хора, а и ще ми се прииска да споделя с някого това, което чета, или някое изречение, абзац, ще вземе да не се намери никой сред многото хора и много ще се разочаровам, че вълнуващото нещо си е останало само за мен.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Вярвам в размиването на историята, в загубата на магията, когато книгата е продължена.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Старая се да „запалвам“ приятелите си с повече български автори. Съвременни български автори. Защото има известна доза недоверие към тях. Постоянно раздавам на приятелките си всичко на Ваня Щерева. И на баба ми обичам да давам да чете съвременна българска литература. Нейното мнение винаги ми е интересно, защото дълги години е била редактор във вестници, списания. И тя е тази, която ме научи да чета.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Лична хронология – по годините, в които съм се сдобила с книгата. А тези, които са ми останали от баба и мама в библиотеката, са по жанрове.
Фотограф: Венета Карамфилова