Ренета Бакалова е философ по образование и копирайтър по професия. Печелила е редица конкурси за поезия и проза, а през 2009-а е издадена нейната първа стихосбирка „Сънят на цигулките“. Като човек, който е толкова отдаден на думите, съвсем естествено може да я откриете в блога й Кармина, където са събрани на едно място вдъхновения в снимки, стихове и ревюта на книги. Знам, че обича европейското кино, класическа музика и джаз, Пруст и метафорите. Затова и ми е доста любопитно да надникна в нейния мистериозен книжен свят.
Какво са книгите за теб?
Паралелни вселени. Нови прочити на света и усещанията, които той поражда. Крехка граничност между мъничко теория, мъничко практика и много въображение.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
От една страна не мога да се огранича с само с една книга, от друга си мисля, че отговорът зависи от житейския етап, през който преминавам. Въпреки това обаче „Мъртви души“ на Гогол , „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст и „Вълшебната планина“ на Томас Ман изградиха у мен една особена чувствителност, отношение към детайлите и едно много внимателно вглеждане в езика и неговите възможности.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Пръстите, с които докосвам страниците трябва да са много внимателни и чисти. Когато довърша някоя книга и я дам на близка приятелка тя с учудване установява, че книгата изглежда недокосната заради вниманието, с което съм се отнасяла към книжното тяло.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Жаждата е друго нещо – така се преплитат тази за думите и тази към чая с леко ухание на жасмин или чаша добро вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Мисля си, че единственото, по което трябва да се познава, че една книга е прочетена е начинът, по който се говори за нея и следите, които е оставила в мислите на четящия. Изглежда ми безкрайно жестоко да се драска по страниците или, още по-непростимо, да се прегъват ъгълчетата, за да се отбележи важно място. Обикновено в тефтер записвам номера на страницата, преписвам частта, която ме е развълнувала силно или я снимам, пазейки я в телефона си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не отбелязвам по никакъв начин, а помня. Досега не ми се е случвало този начин да ме подведе. Изкушавала съм се да си служа с книгоразделители, просто защото някои са наистина много красиви, но после осъзнавам, че нямам тази необходимост и това ми се струва излишно.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, винаги. Преди време бях изнедоволствала, че нямам време за художествена литература и един много скъп за мен човек ми каза, че за да разбирам по-добре и едната, и другата, ми е необходимо да взимам необходимото и от двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Когато става дума за художествена литература настоятелно се придържам към хартиените издания – има някаква особена ритуалност в обръщането на всяка следваща страница, в съвсем тихото прошумяване и в онзи странен „парфюм“ , който се носи от тялото на хартията. Понякога ми се струва, че новите книги ухаят на мокро дърво, а старите на стая, която дълго не е била обитавана. Що се отнася до нехудожествената литература предпочитам електронните издания, защото с тях работя доста по-лесно и удобно, особено когато пиша някакъв текст.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Това за мен е задължително. Опитвала съм да не го правя, но сякаш нещо ме терзае и се връщам. Най-често всъщност държа да прочета цялата книга на един дъх, затова си пазя по-обемните книги за дни, в които знам, че мога да се отдам изцяло на това занимание.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Това ми се е случвало само веднъж, мисля, че бях някъде в седми клас. Като цяло избирам книгите си много внимателно, още когато отворя една книга и зачета първата страница мога да преценя дали искам да я прочета, или не. Това дали харесвам даден автор не винаги има отношение към това как се отнасям към самия текст.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Достойнствата на една книга за мен съвсем не се изчерпват със същността на главните герои. От една страна характер, който не ми допада, няма отношение към литературната стойност на дадено произведение, а към личните ми разбирания и принципи, от друга в това може да има нещо полезно. Абстрахирайки се от този критерий езикът и стилът са неща, които не мога да пренебрегна и бих казала, че най-вече те, а не героите и фабулата, са онова, което може да ме очарова в една книга.
Какво четеш в момента?
„Да четеш Лолита в Техеран“ на Азар Нафизи – почти съм я завършила, всъщност е от малкото художествени книги, които чета бавно, защото в нея има много сила, чисто човешки, а и я намирам много ценна от историческа и социална гледна точка. Парелелно чета и „Произход на политическия ред“ на Фукуяма.
Коя е последната книга, която си купи?
„Прелестно обсебен“ от Бертолучу. Това е книга, която очаквах с огромно нетърпение, чувствах се като дете, което се вълнува, стоейки пред голям подарък.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Когато става дума за художествена литература е винаги само една, не ми харесва да смесвам усещанията от два различни свята. Паралелно с това мога да чета и научна литература, но го възприемам като съвсем различен процес, може би заради специалността ми, за която е съвсем обичайно да се чете голямо количество нехудожествени текстове. От тях вече чета по няколко едновременно, това ми е важно, за да си изградя по-цялостен контекст и компетентност относно проблема, с който се занимавам.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нямам. И книгите които чета, и времето, в което това се случват, зависят от настроението, в което съм. В различните моменти имам различни потребности. Мястото също зависи от това каква книга чета и как искам да я почувствам. Има книги, които ми харесва да чета единствено у дома, в леглото, с котка, свита в ъгъла. Други обаче мога да чета в някое кафене и това не само не ме разсейва, но придава допълнителна атмосфера и засилва емоцията, която получавам.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания. Много харесвам усещането за завършеност и цялост, в противния случай ми се струва, че с нарушава някаква фина хармония – има риска да бъде казано твърде малко или твърде много за нещо. Което не пречи, някак контрастиращо с основните ми литературни пристрастия, да съм запалена почитателка на книгите за „Хари Потър“.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не е един автор, но този, който най-често препоръчвам напоследък е Мишел Уелбек. Заради специфичния социологически елемент и усет в текстовете му. Заради начина да провокира и да засяга важни и актуални теми, към които малко автори се осмеляват да погледнат. В цялост често пъти съм изразявала очарованието си от Пруст и Балзак заради боравенето с езика и описанията.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На пръв поглед може да изглежда хаотично, но освен по височина, ги подреждам по вътрешен специфичен усет . Прдставям си, че съм галерист и искам с подредбата да създам разказ и атмосфера. Затова следват линия, която, според мен придава история и книгите кореспондират една с друга според някаква известна само за мен логика. Съответно ми е интересно как някой друг би интерпретирал тази подредба.