Венелин Петков е продуцент и водещ на новини в bTV Media Group в София. Той е един от водещите на централните емисии новини на телевизията и един от най-известните продуценти и автори на шорокоформатни репортажи и документални филми.
През 2008 г. Венелин получава наградата „Пийбоди” на Университета на щата Джорджия за документалния си филм „Пътуване в Афганистан: опиум и рози”. Той е първият автор от източна Европа, получил престижната статуетка и един от малкото европейци, наградени с „Пийбоди”.
Какво са книгите за теб?
Възможност да мечтая, да се уча и да съпреживявам.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Във всеки един период от живота ми има по 1-2 такива книги. Те са ме накарали да осъзная нещо, да мечтая за нещо или да се стремя към нещо. В детските ми години това бяха „Капитан Немо” на Жул Верн и „Карлсон, който живееше на покрива” на Астрид Линдгрен. В ученическите ми години – „1984” на Джордж Оруел (завърших гимназия през 1991 г.), в студентските – „Моби Дик” на Херман Мелвил и „2001: една одисея в космоса” на Артър Кларк. В последните няколко години това са „Кабулският книжар” на Осне Сейерстад, „Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд и „Родени, за да тичат” на Кристофър Макдугъл.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Докато чета, всичко извън написаното ме дразни – шумове, монитори, храна…
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо. Не свързвам четенето с пиене.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Идеята да драскам или да съсипвам по друг начин страниците и кориците наистина ме ужасява. Ако се налага, слагам фина точка с молив до ключов абзац. Затова на бюрото и на нощното си шкафче вкъщи имам моливи с гумичка.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги ползвам книгоразделител. Имам доста. Някои остават дълго на ключови места в книги, които чета във връзка с документален филм или репортаж, по който работя. Харесва ми, че напоследък към всички книги, които поръчвам или купувам в книжарница, има книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета и двете. Често нехудожествената литература е по-скоро свързана с работата ми, но това не е задължително. Покрай поредицата „Пътуване в Афганистан”, например, четох и сборници с геополитически анализи, и документалната „Кабулският книжар” и художествената „Ловецът на хвърчила”.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предпочитам хартиени издания, но оценявам предимствата на електронните – особено за книги, свързани с работата ми. По-голямата част от книгите, които съм купувал през последните десетина години, са поръчки от Интернет книжарниците „Амазон” и „Барнс енд Ноубъл”. Доставката на хартиено копие отнема доста време, докато с електронната версия става веднага. А и отбелязването и търсенето на работни пасажи в електронните книги е много по-лесно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да си довърша главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
По-скоро съм склонен да захвърля книга, ако ме разочарова – стил, герои, сюжет… Не се случва често, защото подбирам внимателно книгите си.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, ако дразнещите черти са част от характера на героя, изграден от автора – като Лизбет Саландър от поредицата „Милениум” на Стиг Ларшон, например. За всяка „дразнеща” черта има логично обяснение, връщане назад във времето. Така героят оживява, а съпреживяването е по-пълно.
Какво четеш в момента?
„Няма място за старите кучета” на Кормак Маккарти. През 2006 г. го поръчах от „Амазон” с излезлия тогава „Пътят”. Но след „Пътят” буквално се уплаших от Маккарти – има страшно тежък стил, а постапокалиптичната му вселена ме депресира. Известно време сънувах кошмари. След това не посмях да гледам филма по книгата. Още не съм го гледал. Едва сега се престраших да прочета „Няма място за старите кучета”. А по работа чета сборници с публикации за огнестрелно оръжие, свързани с документален филм, който предстои да снимам.
Коя е последната книга, която си купи?
Сборникът разкази „Симетрия” на Захари Карабашлиев.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обикновено чета по две едновременно. Като дете имах книга за през деня и книга за вечерта. „Дневната” четях у баба и дядо, където прекарвах следобедите след училище, а „вечерната” – вкъщи, преди лягане. Днес „дневната” ми книга обикновено е нещо свързано с работата, а „вечерната” – нещо съвсем различно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не мога да чета книги в телевизията, без значение колко спешно трябва да прочета нещо. Прекалено е шумно. Обичам да чета вкъщи, на спокойствие и тишина. Всъщност там пиша и сценариите си.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелните издания. При поредиците неизменно има книги, които са по-слаби и по-разочароващи от другите.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Всичко на Халед Хосейни – „Ловецът на Хвърчила”, „Хиляда сияйни слънца”, „А планините ехтяха”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Тематично и по жанр. Художествената литература е на отделни рафтове. Често „служебните” книги нямат определено място, докато не приключа работа с тях.
Венелин започва кариерата си в журналистиката през 1994 г. като репортер за Българската телеграфна агенция (БТА). Работи като асоцииран продуцент в „Си Ен Ен Интернешънъл” в Атланта между 1997 г. и 1999 г. Между 1999 г. и 2000 г. работи като репортер и сутрешен водещ в държавната телевизия БНТ-1. От 2000 г. работи в bTV – първата частна национална телевизия в България.
Венелин има магистърска степен по специалност „Телевизионна и радио-журналистика” от Университета на щата Мисури, гр. Колумбия, както и магистърска степен по английска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършил е езиковата гимназия „Ромен Ролан” в Стара Загора с профил английски език през 1991 г.
През 2007 г. Венелин Петков стартира предаването за документални филми „bTV Документите” и оттогава е негов продуцент. Екипът на предаването е създал повече от 30 документални филма по горещи теми. Някои от най-популярните разследват презастрояването на черноморското крайбрежие, контрабандата на антики и кампанията на българските власти срещу етническите турци в т.нар. „възродителен процес” през 80-те години на 20-и век.
