Излезе ли ти веднъж име на викингски герой, изпитанията започват сами да те намират. Това се случва и в четвъртия том от мемоарите на Хълцук Кръвожадни Херингски Трети.
В самия край на “Как да говорим драконски” драконът Боцко Злобни успява да ужили смъртоносно някои от нашите герои, които са пленени във форт “Злокобни”. За капак хулиганското племе изживява най-суровата зима от 100 години насам и всичко е покрито с дебел лед.
Подрастващите хулигани под шумното ръководставо на Храчко Оригвалски се отправят на лов за снегоядни птици на точки в Коварната планина, с шейна теглена от чисто бели саблезъби дракони преследвачи. Хълцук и Рибоног отново са последни в лова, пък и Рибоног явно се разболява. Положението става критично, когато успяват да вбесят групичка викинги от племето на истериците. Успяват да се измъкнат на косъм, но лудостта на Хълцуковия приятел се задълбочава и Стария Бръчко го обявява за болен от боцковица като резултат от ужилването на Боцко Злобни.
Както повеляват традициите в приключенията, съществуването на единствения лек е съмнително, намира се евентуално в ръцете на врага (истериците и предводителя им Норбърт Откачалски) и трябва да бъде донесен преди 10 часа на следващата сутрин. В спасителния поход ще се включат Беззъбчо, Камикази (малката блатна крадла с чевръсти пръсти) и Едноок (водачът на саблезъбите дракони преследвачи), а върху изхода му ще повлияят чудовищно огромният дракон Смъртозъб и климатът.
Хълцук вече е доказал, че може да погледне и най-кризисната ситуация хладнокръвно и със свеж поглед. Той не робува на тесните викингски разбирания за света, което го кара да разчита много повече на ума и познанията си за драконите и чуждите езици, отколкото на грубата физическа сила, с която хулиганите косматковци се славят. Бъдещият най-велик викингски герой претърпява следваща стъпка в израстването си като доказва, че е готов на всичко за най-добрия си приятел. Дори и самоубийствена мисия в търсене на митичен зеленчук, с чиято помощ да избегне драконското проклятие на Боцко Злобни. Развръзката е подобаващо неочаквана и освен всичко друго Хълцук ще намери нов голям, ама наистина голям, приятел.
В тази поредна част от спомените на Хълцук ще срещнете добре познатото напрегнато действие с хумористични нотки (Беззъбчо отново не изневерява на себе си) и абсурдни ситуации. Все неща, които увличат читателите. Удоволствието се допълва от илюстрациите на самата Кресида Коуел и традиционната карта на Архипелага на варварите.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
