fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Капка Кънева: Целта на корицата е по-скоро да провокира въпроси, отколкото да дава отговори

10 мин.
Портрет: Надя Кънева

Капка Кънева е български художник и илюстратор на книги. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ и специалността „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия. През 2006 г. печели конкурс за престой и работа в „Cite Internationale des Arts“, Париж, а през 2008 г. защитава докторската си дисертация, посветена на нетрадиционните издания за деца. Работи в областта на илюстрацията, книжния и графичния дизайн, хартиената пластика и колажа. Интересува се от аспектите на книгата като пространствен обект.

Капка Кънева. “Играта като книга” (“Панорама”, 2014)

Множество награди бележат творческия й път: наградата за дипломна работа на фондация „Отворено общество”;  отличия в конкурсите „Художникът и текстът”, 2005 г., и „Изкуство на българската книга ‘06”, като млад автор. Поредицата „Европейски романтизъм” на издателство „Алтера”, с неин графичен дизайн, получава призът на АБК „Бронзов лъв” за най-добър издателски проект за 2010 г., а през 2011 г. получава наградата за илюстрация от Второто биенале на българския дизайн. През 2014 г. четири нейни корици попадат в селекцията на АБК “Най-добрите корици на книги”, две от които – в топ 10 на конкурса, а през 2016 художничката е наградена за участието си в Осмото международно триенале на сценичния плакат, София. Наред с многобройните участия в общи инициативи, Капка Кънева е реализирала серия самостоятелни изложби. Член е на СБХ и ADC Bulgaria. Преподава в катедра “Книга и печатна графика” в Националната художествена академия. Сред издателствата, за които работи, са “Панорама”, “Алтера”, “Жанет 45”, “Сиела”, “Милениум” и Oxford University Press, Испания.

Кориците на Капка се отличават с пластичност и усещане за релефност, характерна за сценографията. Мисли в неконвенционални образи, живи и динамични, които прилепват към паметта. Често тя изработва хартиени модели на корицата. Запознах се с нея през 2014 г., докато правих класациите за еротични корици на книги от български дизайнери и еротични корици на преводна литература.  Открих корицата на „Ябълката на Сезан“ от Йосип Ости (изд. „Панорама“, 2012) и се свързах с Капка да ми изпрати качествена снимка. Така започна общуването ни, предимно виртуално, в сетивността на приятелство, възхищение и мисловна близост.

В Седмицата на жените в българската литература се изкушихме да разговаряме с Капка за работата по визуалната част от книгата.

Как предпочита да се определя Капка: като художник, илюстратор или дизайнер на корици на книги?
Аз съм художник на книги. Това определение предполага да имам професионално отношение към всички елементи от визията на проектираното издание – от корицата, през илюстрациите, но също така при избора на формат, материали и мастила за печат, типографията, композицията на наборното поле. Както и за всички допълнителни графични елементи, на които читателят често не обръща внимание, но които неизбежно му влияят.

Започнах да правя корици на книги, защото…?
От една страна, може да се каже, че издателите, с които работя, ми възлагат най-често кориците на книгите си, защото им допада резултатът от работата ми, но от друга – отговорът би могъл да е още по-прозаичен: на нашия книжен пазар дизайнът на корицата е единственият творчески труд, който все още не може да бъде спестен. За разлика от илюстрациите, а често и от професионалния книжен дизайн, за съжаление.

„Cor angelicum /Ангелско сърце“ – Хартиена пластика от проекта „Анатомия на любовта“, 2017

Как подхождаш – четеш книгата, анотацията, разказват ти я? Кое е водещото в замисъла за корица? Допускаш ли да има самостоятелно послание спрямо текста?
Винаги предпочитам да прочета цялата книга. Рядко, когато срокът е кратък, а обемът – много голям или когато работя с издателство извън България, чиито книги не са ми достъпни в превод на език, който владея, ползвам резюмета. Ако изданието е предназначено за специализирана аудитория и визира теми, в които съм лаик, се консултирам с хора от екипа, работещи по текста, относно съдържанието и визуалните послания.

Да, позволявам си да показвам на читателя и аспекти на своя личен, художнически прочит на произведението. Това само по себе си не би трябвало да е в разрез с авторовата визия, когато художникът е интелигентен, задълбочен и етичен читател.

Изображението на корицата доколко е нужно да разкрива от съдържанието?
Зависи от типа издание. На семантично ниво бих сравнила процеса на работа по една корица с писането на анотация. Корицата е нещо като визуално обобщение на съдържанието. Обикновено е желателно тя да носи духа на произведението, да подсказва типа литература, с която книгата ще срещне читателя, да отпраща към епохата на написване или развитие на действието. Но когато става въпрос да речем за детективски роман, едва ли бихте искали да ви разкрият търсената загадка, още преди да сте отворили книгата. Затова нерядко целта на корицата е по-скоро да провокира въпроси, отколкото да дава отговори.

Важен ли е контактът с автора на текста в работата и как се осъществява той обикновено?

Корица на „Юда“ от Амос Оз, „Millenium“, 2015

Важен е. Вярвам, че хубавите книги са резултат от съвместните творчески усилия на отговорните за текста (автор, редактор, преводач, коректор) и създателите на визията, които също могат да са повече от един – илюстратор, графичен дизайнер, фотограф, инженер по хартиеното сгъване. Уви, съвместяването на условно казано “визуалното” и “вербалното” не винаги е еднозначно изпълнено с положителни емоции и за двете страни, може би защото между участниците в процеса не винаги цари дух на разбирателство и взаимно уважение. Екипната работа предполага известна доза смирение, което като цяло е неприсъщо на творческите натури. Наскоро един млад автор заяви в предаване за култура съвсем не на шега, че за него корицата на книгата е просто “необходимо зло” и че лично той би предпочел книгите му да нямат изобщо никакъв дизайн, за да не се отвлича вниманието от неговото произведение. Това със сигурност не е най-конструктивната нагласа за съвмество творчество.

Има ли изисквания, на които трябва да отговаря илюстрацията на корицата? Доколко се съобразяваш с тях?
Това също зависи от типа издание – съдържанието поставя различни изисквания пред художника. Все пак, дори когато изискванията са напълно ясни, световни примери за добър дизайн са се появавали именно когато художникът е съумявал интелигентно да заобиколи или дори да действа в разрез с установените до момента в конкретния жанр правила.

Емоцията, която искаш да изпитат читателите при виждане на корицата? Мислиш ли за читателите?
Книгите са възможност за хората като мен да изявят себе си творчески, това обаче не може да става без оглед на адресата на изданието. Като цяло, целта ми е да предам на читателя чувството, което оставя у мен авторовият текст.

Корица на „Къща от език“ от Йосип Ости, „Алтера“, 2010

Имаш ли предпочитани техники на работа? Използваш ли компютърни програми или предпочиташ да изработиш с ръце пластиката на корицата? Въпросът ми е провокиран от разказ на Йосип Ости за корицата на „Къща от език”.
От години съм в плен на хартията като пластичен материал, макар да съм експериментирала и с други “нетрадиционни” изразни средства като текстил, фолио, паус, астролон. Обектите създавам винаги ръчно, осветяването и заснемането правя сама. Корицата на Йосип Ости, която споменаваш, е от по-ранните работи, в които прилагам тази техника. Там последвалата компютърна обработка върху фотографията е минимална. В по-късни проекти се е случвало да отделям много повече време на допълнителни манипулации в компютърна програма, за да изявя още по-добре уловеното от кадъра в пластиката на обекта и така да подсиля преследваното от мен внушение.

Хартиена пластика за корицата на „Дон Кихот“, поредица за адаптирана класика на „Oxford University Press“ – Испания, 2015

Коя е любимата ти корица, респ. книга, която си направила?
Не мога да кажа, много бих искала най-доброто тепърва да предстои. Имам особен сантимент към първата книга, която ми беше поверена, непосредствено след като се дипломирах. Става въпрос за антологията на далекоизточната поезия “Бели облаци” в превод и съставителство на Крум Ацев. В нея се изявих като графичен дизайнер и ключовото предизвикателство дойде не от оформлението на корицата, а от съвместяването на разнороден текстови и визуален материал в цялостен графичен продукт.

Благодарна съм и за възможността да бъда автор на илюстрациите за кориците на изданията от поредицата адаптирана класика El Árbol de los Clásicos на испанското издателство Oxford University Press, и за изключителния шанс да работя съвместно с художника Емил Марков, арт директор на проекта.

За книга на български автор или на чужд автор по-лесно се прави корица?
Отново зависи, най-вече от личността на автора, когато художникът общува директно с него. Освен това, както се шегуваме с колеги, понякога затрудненията идват не от страна на автора, а като следствие от намесата на друг негов представител – преводач, редактор или дори някой близък или роднина, поел ролята на защитник на интересите му. Много забавни истории могат да бъдат разказани за процеса на работа в подобна ситуация.

Не мога да се въздържа да не те попитам: открива ли се разлика между корици, рисувани от мъже и от жени? Има ли женски и мъжки почерк?
Не бих казала, че талантът има определен пол – художникът или има дарба и вкус, или не. Стереотипите обаче неизменно присъстват и в сферата на културата, в което и да било общество – за хората е по-лесно да разделят живота на категории, вероятно като ключ към неговото подреждане и разбиране. В този смисъл, несъмнено съществуват издатели, които делят книгите, които издават, на “женски” и мъжки”, така че допускам че се е случвало да ми възлагат поръчки и с такава презумция. Лично за мен обаче тези фактори не са определящи.

Могат ли да се определят тенденции сред българските корици?
Да, могат. Колкото общи за целия книжен пазар, толкова и такива, характерни за отделни издателства или художници.

Пример за смущаваща корица: на „Вера“ от Александър Снегирьов, „Millenium“, 2016

 

Какви са собствено критериите ти за „естетическа”, „хубава”, „запомняща се” корица? Въпросът ми е провокиран от приятел, който казва: „За мен е важното корицата да не е грозна”.

“Хубава” и “запомняща” се са две различни характеристики. Естетиката е винаги водеща за мен, но понякога шокиращата, стряскаща и дори в някакъв смисъл отблъскваща визия е тази, която провокира, “дразни” ума и въображението на читателя по-силно и за по-дълго време.

Портрет на Капка Кънева (корица): Надя Кънева
Всички снимки на корица са предоставени за интервюто от личния архив на Капка Кънева.

 

[ + ]