fb
БлогБлоговеБългарияМненияНовини

Книги не се отлагат, те са изгрев

5 мин.

По традиция в деня на българската просвета и култура и на славянската писменост екипът на „Аз чета“ се обърна към човек, който обожава книгите точно колокото нас, с молба да поздрави читателите ни на 24 май. Тази година сме щастливи да ви подарим текста на писателката и журналист Веселина Седларска, който ни провокира да се усмихнем, да се замислим за живота ни и мястото на книгите в него и да направим днешния ден смислен и прекрасен. Честит празник, приятели!

Животът е книга, а майсторството да се живее се свежда до усета кога трябва да четеш тази книга и кога да я пишеш. Това ви го казвам в деня, в който навършвам 66 години, предполага се, че на тази възраст човек се е сдобил с някаква мъдрост. (Родена съм четири дни преди най-красивия, най-цветния, най-песенния български празник.)

В първи клас бях най-щастливата манифестираща на 24 май, защото на мен се падна да нося буквата „М“, а в буквара пишеше, че това е най-хубавата буква. Тогава бях сигурна, че всичко, което пише в книгите, е абсолютно вярно.

Във втори клас се записах в библиотеката, взех си книжка, прочетох я за два часа и веднага отидох в библиотеката, за да я върна и взема нова, но библиотеката беше вече затворена. Това е една от най-затворените врати в моите спомени. Тогава и сега вярвам, че вратите към книгите трябва да са винаги отворени, затова тежко преживях затворените книжарници в извънредното положение.

В трети клас направих Тимуровска библиотека, хората от моето поколение ще се сетят какво е това – библиотека за членовете на лятната Тимуровска команда в махалата ни. Тогава едно момче открадна най-дебелата книга от библиотеката „Малкият Бобеш“. Тогава си мислех, че никога няма да му простя, но отдавна съм му простила защото гладът, заради който се краде книга, ми е по-свиден от самата книга.

В четвърти клас прочетох „Мъдростта на вековете“ и се олицетворих със следната от съдържащите се в нея хиляди мъдрости и афоризми: „Единствената власт, на която съм готова да се подчиня, е властта на книгите.“ Виж ти, забравила съм чия е тази мисъл, дотолкова съм си я присвоила. Тогава не знаех, че тя ще описва живота ми – много неща претендираха през годините за моето подчинение, но не го получиха. Подчинението на книгите ми е доживотно.

Тук спирам да изброявам как се развиваха взаимоотношенията ми с книгите, пък и стигнах до пети клас, когато четенето се превърна в секретна завера, защото една приятелка бе откраднала от семейната им библиотека „Мъжът и жената интимно“.

От години трупам в купче предстоящите за четене книги. Купчето стана куп, после два, сега заема в няколко реда купчинки, които запълват цялото пространство, предназначено обикновено за телевизор в стандартните секции. И е точно пред очите ми като се събудя. Действа ми като изгрев. Понякога ми минава мисълта за смъртта, неизбежната. Тогава поглеждам книгите и си казвам, че няма да е скоро, как иначе ще прочета тези натрупани книги и всички останали, които непрекъснато купувам, вземам от библиотеки, разменям, получавам като подарък. Книгите за мен са живот не само като метафора.

Имам няколко книги в това купище, които отлагам да прочета. Защото съм сигурна, че са прекрасни, ще ме погълнат, ще ме обсебят. Очакването да отвориш такава книга е вълшебно – предстои ти. То е като влюбването и очакването за среща, която обикновено е по-малко вълнуваща от очакването. Книги за десерт на душата. Посягам към други книги от купчината, книги, които не свързвам с големи очаквания, но имам любопитство по темата или към автора. Чета ги, колкото да ги подаря и да освободя място за нови (всяка прочетена от мен книга пътува към друг читател, вкъщи вече запазвам само онези, които искам да прочета отново).

Но ето че дойде оня вирус и преобърна света. Не че преди това животът ни беше обещан до безкрайност, но изведнъж всичко се скъси – прогнозите, плановете, сигурността, лековерното усещане, че сме вечни. Не, не сме вечни. Не знаем дали ще се срещнем с вируса след малко, не знаем дали ще бъдем по-силни от него, особено ние, хората от рисковата група на възрастните. Тези мисли се вдишват от въздуха край нас. Без да ги осъзнавам, се видях, че посягам към други книги, пазените за после, десертните. Исках да ги прочета веднага, сега, днес. Защото утре не ни е гарантирано. Нищо добро и хубаво не бива да се отлага, най-малко пък хубавата книга.

Моля ви да прочетете първото и последното изречение на този текст отново. Това искам да ви подаря за най-красивия наш празник. Честит да е! 

Веселина Седларска

Прочетете още:

Коя е първата дума, която ще напишеш върху белия лист? – Мария Лалева

5 начина да си изкараш наистина празничен 24 май

Слово на писателя Георги Господинов по случай 24 май (видео)