Емили Хенри набира популярност като авторка на юношески романи, а през 2020 година дебютира с първата си романтична книга. „Когато Януари срещна Август“ от Емили Хенри (изд. „Ера“, преводач: Росица Тодорова, художествено оформление: Фиделия Косева) обещава романтика и летни емоции, но съдържа много, много повече от това. Обичам да се шегувам, че оригиналното заглавие, Beach Read, е доста измамно – освен ако човек не търси да поплаче на плажа, разбира се. (Няма нищо срамно, аз също го направих.) Тук е момента и да спомена колко обичам българското заглавие – като препратка към емблематичния филм „Когато Хари срещна Сали“, тази хитра игра с имената на героите грабва още от пръв прочит.
Изначало, очаквах от „Когато Януари срещна Август“ да подслади живота ми с романтична комедия за двама писатели, които заедно откриват път извън творческия блокаж, в който се намират. Като заклет почитател на любовни истории, сюжетът веднага ме грабна и не ме пусна докато не държах книгата в ръцете си. Прочетох я на един дъх без дори да се усетя. Колкото до захаросаната романтична комедия – английското заглавие може да ви подлъже за дълбочината на текста.
(снимка: Goodreads)
В момента, в който разтворих кориците, не очаквах изобщо този “прост” сюжет да ме приветства с изненадваща дълбочина. Но точно това се случи. Емили Хенри не само пише любовна история, която кара всеки книжен плъх да си мечтае за къща на плажа и мъж като Огъстъс Еверет – тя предава голите, необработени емоции, които потискаме у себе си, докато яздим белия кон към пищния залез. „Когато Януари срещна Август“ е изпълнена не само с обич, но и с болка, и сълзи. Разкрива истината за борбата, която водим, за да се изправим след като съдбата ни е захвърлила на земята.
Всеки от двамата главни герои носи своето куфарче тежък товар. Преди баща ѝ да почине, Дженюъри сякаш живее в Холмарк картичка – има блестяща кариера като авторка на романтични книги, гадже-мечта и изящен дом. Да не говорим и за идеалните родители, които след десетилетия брак все още разпалват пламъците на любовта. Но не всичко е такова каквото изглежда. Писателката бързо разбира, че се е самозалъгвала. Гаджето я зарязва, а любовницата на баща ѝ се появява на погребението му. Изведнъж, Дженюъри не може да си представи да пише за щастлив край щом такъв дори не съществува.
Огъстъс, от своя страна, носи бремето на великия си дебют, който печели множество награди. Агентът му го притиска за нов ръкопис, достоен да бъде наследник на тази слава, но думите просто не идват. На рамената му пада и собствената му провалена връзка, която циментира омразата на Огъстъс към романтиката и нереалистичните любовни романи – точно тези, които Дженюъри пише.
Действието се развива през лятото, на фона на малко селце на брега на езерото Мичигън. Писателите се хващат на бас, че всеки ще напише хитов роман в противоположния за тях стил и се захващат за работа. Почти целодневно са заедно, а скоро се сближават до такава степен, че споделят комфортно болката си един с друг.
Сърцето на Дженюъри е счупено на две: едната страна скърби за баща ѝ, а другата го ненавижда за тайния живот, който е водел. Лесно успява да влезе в такт с апокалиптичния стил на „сериозната“ литература и бързо намира сюжетната линия за литературния си шедьовър. Огъстъс пък е напълно обезверен и не съумява да напише книга без да убие главните герои. Помагайки си, двамата се изправят срещу травмите си и осъзнават колко дълбоко са ги пронизали. Намират комфорт един в друг както с никого досега.
Животът, разбира се, не е цветя и рози. Емили Хенри успява да ни покаже точно това без да ни обезнадеждава. Не мисля, че ще е спойлер, ако спомена как краят все пак е щастлив – но не и в традиционния смисъл, с който сме свикнали. Героите ни са щастливи, преодолели донякъде препятствията, които самите те са поставили пред себе си. Но също така са трезвомислещи хора, които не се и съмняват, че им предстоят още много премеждия. Дженюъри тепърва започва да осмисля смъртта на баща си, а Огъстъс все още се мъчи да преодолее предразсъдъците си за любовта.
В края на крайщата, също като с романите, които пишат заедно, двамата разказват историята си в свой собствен стил. Щастливият край на „Когато Януари срещна Август“ е перфектен баланс между реалността и розовите очила на романтиката. Героите, въпреки всичко, са изпълни с вярата, че каквото и да се случи, ще го преодолеят заедно. Заглавието бързо се качва в класацията ми с любими книги, а Емили Хенри вече е авторка, на която бих прочела всичко – дори и списъка ѝ за пазаруване.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Прочетете и ревютата на Хрисиландия, Reader Wizard, Thingamyjic, Writing is Fun.
