Замисляли ли сте се колко милиарди можеха да спестят „Тойота“, ако бяха реагирали навреме на първите сигнали за проблем с педала на газта? А дали транспортният хаос над Европа през последните седмици можеше да бъде избегнат, ако някой бе обърнал достатъчно внимание на първото изригване на Ейяфятлайокутъл в края на март? Това са хубави въпроси, които вече няма смисъл да си задаваме. Освен ако не трябва да направим извода, че, за да поставиш кризата под контрол, трябва да бъдеш добре подготвен и да взимаш правилните решения още с първите индикации за разрастващ се проблем.
Не знам дали това е основното внушение, което Валерия Пачева опитва да направи със своята книга, но определено е първото, което им идва на ум. Веднага обаче декларирам конфликт с това ревю. Обичам да го правя, когато става въпрос за писане за книги. Означава, че книгата е близка и съм я чел с кеф. И интерес. И с внимание. Особено в случая – и от личен, и от професионален интерес. „Кризата под контрол“ е най-мащабният труд на Валерия Пачева досега и успях да проследя голяма част от заключителната подготовка на печатното издание.
За финансовата криза обаче няма да си говорим, ако това си мислите… Ще си говорим (всъщност, Валерия говори) предимно за комуникационна криза във всичките й аспекти. Анализирани са отделните елементи на кризата, формите за комуникация по време на криза и дори стъпки за нейното преодоляване. Но всички ние най-добре си знаем, че най-добрата форма за борба с кризите е тяхната превенция.
Книгата разглежда много лица на кризата. Изводи се правят от социална гледна точка, от психологическа, финансова дори, но най-вече от комуникационна. Ако прочетете case study-базата, ще видите, че са ползвани 5 от най-сериозните корпоративни кризи у нас през последните 10 години. А най-ценното в случая е, че са направени дълбочинни интервюта с хората, които са управлявали тези кризи. Найс, а?
Не знам колко от предложените схеми са приложими в родна среда, имайки предвид всички онези фактори, които правят управлението в България толкова странно животно. Въпреки това съм сигурен, че предварителния анализ на възможни кризисни ситуации и подготовката на план за действие е почти задължителен за всякак компания. „Това го знае всяко хлапе“. И май точно това е проблемът – много хора у нас се представят за специалисти по кризисните ситуации. Иска ми се обаче всички те да прочетат тази книга, за да видят сами колко всъщност малко разбират от това, с което се перчат…
