Едно момиче на двайсет очаква лятото, което ще я промени изцяло, отвътре и отвън. Когато се прибере у дома, всички ще ахнат и ще питат какво се е случило, а тя ще отговори: „ Нищо не се е случило, просто изкарах едно хубаво лято“.
Девойката обаче няма да се върне. Това ще е последното й лято, тя ще изчезне и цели две години никой няма да знае какво е станало с нея, докато три момчета не открият трупа й в гората. Зловещото убийство не бива да ни подвежда да очакваме криминален трилър – авторката няма намерение да ни занимава с това кой е извършителят, дори подхвърля името му още в началото. Вместо това тя разплита живота на няколко семейства, за които краткото познанство с Миле – убитото момиче, се явява като крехка, но важна връзка.
„Съкровеното“ (изд. „Книгопис“) не е лека книга. Със скандинавска директност авторката говори за изнасилване, за изневери, за трагичните последици, когато родителите не са разрешили още проблемите от собственото си детство. Невинните деца израстват като виновни родители и продължават веригата на грешките. Семейните връзки са нарушени – родителите не знаят как да общуват с децата, децата се държат странно, съпрузите спят в отделни стаи. Най-силни и впечатляващи ми се сториха детските образи, изобщо ретроспекциите от детството, например срещата на момчетата със смъртта още на първите страници:
„Някога Миле беше истинска, някога го погледна и се засмя. Някога се казваше Миле, но после се изгуби в мъглата. Лопатите бяха истински. Велосипедите бяха истински. Ямата, в която тя лежеше, беше истинска. Ала самата Миле не беше истинска. Тя представляваше воал от нощ и скреж, който понякога минаваше през него и отнасяше радостта му със себе си.
Или великолепното описание на деветгодишния Симон, „превърнал се в едно цяло с велосипеда си“:
„Tака мислеше за себе си през онова лято – като за момче на колела, като за велосипед с тяло, сърце и език.“
Възрастните в този роман преживяват поредица от провали – Йон Драйер така и не успява да напише книгата, която от пет години обещава на издателите; с жена му спят в отделни спални и си общуват чрез смс-и; Сири не намира общ език с майка си, не успява да разбере и дъщеря си Алма. Лин Улман сменя непрекъснато перспективата и показва тези моменти на криза от много гледни точки. В това, според мен, тя губи фокуса и не успява да балансира достатъчно добре между света на децата и света на възрастните, като оставя впечатлението за силни детски образи и по-безлични възрастни.
Дълбоко зад всички обвинения и студенина се крие неосъщественият, но жив копнеж за любов и взаимност. Много често в живота той бива победен от безразличието, срама, от неспособността да признаеш къде грешиш спрямо себе си и другите. Но героите на Лин Улман се опитват да си възвърнат доверието, търсят, макар и слепешката, някакъв обратен път към сърцата си. Това е крехкият лъч светлина, който се прокрадва в иначе мрачната атмосфера на романа.
Макар и неравна на места, „Съкровеното“ увлича с наситения с психологическо напрежение сюжет и загатнатата красота, която се крие в героите. Авторката определено ме заинтригува и се надявам, че издателство „Книгопис“ ще издаде и други нейни книги в качествения превод на Надежда Станимирова.
Лин Улман е дъщеря на известната норвежка актриса, режисьор и писател Лив Улман, и световноизвестния шведски режисьор и сценарист Ингмар Бергман. Завършва английска литература в университета в Ню Йорк и през 1990 се завръща в Норвегия. Първият й роман Before You Sleep е публикуван през 1998. Книгите й са удостоени с редица престижни награди за литература. „Съкровеното“ е първият й роман, преведен на български език.
