Да устоиш на книга с толкова красива корица и причудливо заглавие като „Любов по време на глобално затопляне“ е кажи-речи невъзможна задача. От самото начало знаех, че ще се поддам на тези примамки и ще прочета творбата на Франческа Лия Блок с най-искреното желание да я харесам и да я наредя на рафта до любимите ми тийн романи. Вярна на заглавието си обаче, книгата се оказа омайващо странна, неподатлива на логиката и трудна за моментално читателско влюбване.
Историята на Пенелопи (име, което заради постоянните препратки към Омировата „Одисея“ просто е плачело да бъде преведено като Пенелопа) е отприщена от драматичен апокалипсис, който връхлита Лос Анджелис под формата на земетресение и чудовищно цунами. Природното бедствие не пощадява семейството на героинята и удавя досегашния й живот в гибел, самота и отчаяние. Пенелопи обаче се спасява като по чудо, което с напредъка на историята се доближава до свръхестественото. Момичето прекарва ужасяващ период от време в изолация от света, за който подозира, че е потънал в разруха, страдайки неутешимо за изгубеното. Когато обаче убежището на Пен е нападнато от банда скитащи крадци, не й е оставен друг избор, освен да бяга за живота си и да поеме на път през останките от Преди в търсене на най-скъпото – близките си.
Може да звучи като всеки втори постапокалиптичен роман, но повярвайте ми, не е. Ако моето любимо творение в този жанр „Живота, какъвто го познавахме“ е разтърсващо реалистична история за съзряването, то „Любов по време на глобално затопляне“ е абсолютната му противоположност – много бързо минава в дебрите на крайно фантастичното и така и не изплува оттам.
По време на скиталчеството си Пенелопи среща няколко сродни души – безстрашния и дързък Хекс, замечтания Езра и меланхоличния Аш. Четиримата образуват сърцераздирателен екип, крепен от нежно приятелство, искрена любов и споделени мечти, страхове и спомени. Квартетът е обрисуван с толкова невинност и обич, че наистина успя да ме трогне. Групата преповтаря пътуването на Одисей от Омировата поема, само че в модерен вариант, а по петите им са кръвожадните гиганти на Кронен – лудият гений, който е изиграл немалка роля в катастрофата.
Франческа Лия Блок сякаш е пуснала свое видение на свобода, а то е взело, че се е приютило в книга. Истината е, че за да се насладите на историята, в ума си трябва да издигнете бент, който да възпира здравия разум, логиката и недоумението. Четенето на „Любов по време на глобално затопляне“ изисква да останете насаме с въображението си и да възприемате книгата изцяло чрез сетивата си. Тя е много красиво написана, психеделична във фантазиите си и се крепи върху емоциите на героите и авторката си. Боя се, че ако не я четете с тази нагласа, ще останете доста разочаровани от сюжета и поднасянето на някои от важните му разкрития.
Романът на Блок определено породи противоречиви емоции у мен, но харесвам смелостта на издателство „Екслибрис“, които имат интересна селекция и винаги подбират по-различни и необичайни заглавия. „Любов по време на глобално затопляне“ e идеален пример – ще допадне на малък и специфичен кръг читатели, въпреки примамливата си корица и прекрасното оформление, но пък подозирам, че тези, които увлече, ще я заобичат особено силно заради странностите и топлотата й. Мен лично потопи в интересно среднощно настроение и съм любопитна какво ще усетя при повторен прочит.
Още едно ревю за книгата може да прочетете при „Книжен Петър“.
